Българско народно творчество е общото наименование за произведенията на изкуството и постиженията на културата, предаващи се традиционо от поколение на поколение българи
Българските народни песни са най-значителният, разнообразен, художествен дял в българския фолклор. Народните песни са умотворения в стихотворна форма, при които текст и мелодия са неразривно свързани. Българското народно поетическо творчество води началото си от далечни времена. Първите сведения за народни песни и певци са от 9-10 век. Най-много народни песни са запазени от 18 век. Голяма част от старите народни песни не са записани и са забравени. Песните възникват като вътрешна потребност на създателите – да дадат израз на своите преживявания и мисли. Те са изпети в тъжни или радостни дни – на големи празници, на нивата, край стана. Техни творци са хора с поетически и музикален талант – певци, гуслари, гайдари, калваджии. Народната песен се създава и развива на село. Предава се от певец на певец и така се получават много и различни варианти.
Народният певец е разпределил в няколко основни групи песните – юнашки хайдушки, митически, обредни, любовни. Има и няколко подгрупи като самовилски, самодивски и др.
Езикът е средство с което комуникираме, обменяме информация. Той е огледало на културата и пазител на нейните ценности. Чрез езика се отразява както състоянието така и красотата на народния бит и култура.
Културата е плод на човешката дейност. В нея се отразява духа, традициите, обичаите и всички ценности на народа.
В процеса на дългото историческо развитие у всеки народ са се създали определени навици, обичаи, бит и култура. Оформили са се специфични черти на неговата психология, мироглед и морал. Българските народни обичаи са възникнали в дълбока древност. Народните обичаи и празници в бита на нашия народ са неотменна част от неговата култура. Те носят своята неповторима и богата символика, която кара човека от дете да заживее с техните достойнства, да бъде продължител на народните традиции. В нашите обичаи и празници е събран богатия дух на народа, прозорливостта на бъдещите дни, вярата в доброто и надеждата за утрешния ден. Всички тези добродетели са създали низ от мъдрости, ценности и бисери на народното творчество.
Всеки един народ има своите традиции, празници ,обичаи, език и култура и точно те го правят уникален и отличителен, спрямо другите народи.
Фолклорът на всеки народ е съвкупност от песни, танци, свирни, пословици и поговорки, приказки и обичаи. През годините той се променя и обогатява, но продължава да носи душевността на хората, които са го създали. В различните области на България фолклорът и народното творчество имат своите характерни белези с които се открояват.Оригиналните и неподправени автентични народни песни и танци днес могат да се видят и чуят по време на големите фолклорни събори и надпявания в различните краища на България. Историческото минало и произходът на населението, географското положение и природните дадености, начинът на живот и поминъкът на хората слагат своя отпечатък върху песните, свирните, танците, говора, обичаите и носиите.
Българският народ с основание се гордее с фолклора си. Нашият фолклор е свързан с песните, които са се пели по селските хора и трапези, по седенки, на жътва, по сборове и сватби, а днес звучат по радиото и телевизията. Фолклорът се свързва още с приказките, слушани от дядовците и бабите ни или запомнени от шарените книжки със заглавие „Български народни приказки“, свързва се и с фолклорните ни хора, ръчениците, свирните на кавалджии и гайдари, обичаите и празниците, пищните ни носии с шевици и накити. Всичко това е предавано от поколение на поколение, традиции и култура от българския народ. Особеностите на фолклора се проявяват различно по време на неговото дълго съществуване. Българският фолклор е уникален в цялата си същност. В песните е отразен животът на народа, с представите за добро и зло, родното и чуждото, роднинските взаимоотношения, трудовите и историческите събития. Важен е факта, че българският фолклор може да бъде оригинален и обработен, особено при песенното творчество песента се обработва, като композиторите разнообразяват, украсяват народната песен, като добавят нови гласове, а понякога и говор към основната мелодия, преплитат различни песни или само елементи от тях. Така обработките се превръщат в художествени произведения, предназначени за концертно изпълнение. Майстори на обработен фолклор са видни български композитори, като Филип Кутев, Красимир Кюркчийски, Стефан Мутафчиев и др., доказали се като едни от най-добрите български фолклористи.
Пъстра и колоритна е българската народна музика. Разнообразни по тематика и предназначение са песните – юнашки, жътварски, хороводни и т.н. Танците са както кротки, спокойни, сдържани, така и леки, скокливи, буйни и темпераментни. За красотата на свирните допринасят специфичните тембри на кавала, гъдулката, гайдата, тамбурата, тъпана.Една от характерните особености на българския музикален и танцов фолклор е многообразието на метроритмите.
Пример за съществуването на различните исторически пластове в песенните цикли е юнашкият ни епос. Неговият главен герой е Крали Марко, който е действителна историческа личност – феодалният владетел на ХІV в. крал Марко. Отглас от реалната му биография и от епохата, в която е живял, са песните, в които той е възпят. Освен юнашките песни, възпяващи редица герои, интересни са обредните песни, които са едни от най старите в нашия бит, митичните – запазили следи от старите народни вярвания в свръхестествени сили, в змейове, самодиви, орисници и т.н., битовите – те са най-обширни и разнообразни в нашия фолклор, хайдушките – възпяващи не един герой от нашата история. Не само с песните може да се характеризира фолклора, той е изключително обширен и разнообразен. Приказките, пословиците, поговорките, гатанките, танците, празниците, обичаите всичко това в едно цяло е нашият незаменим и уникален български фолклор.
Фолклорът е особена художествена дейност, вплетена в труда и бита, който включва пеене, танци, игра, разказване, моделиране, украсяване, труда и празничното веселие. Същността на фолклора е творчеството, изкуството и традициите, които са неделима част от българския народ.
Песните, народните инструменти, танците и игрите са насъщна потребност на всяко едно племе, народ, етническа общност. Те са влизали в празнично-обредния им календар. Запазването, изучаването и съхраняването на фолклора говори за високо художествено равнище на нацията, спомага за нейната идентичност сред другите народи, определя нейната култура.
България е една от страните, които пазят, изучават и развиват фолклорните си традиции и уникалното богатство на българския фолклор.
Всяко поколение е индивидуално само по себе си, но традициите, празниците и обичаите са тясно свързани между поколенията и именно те ги обединяват в едно цяло, в един народ през различно време.