(Не)възможната история на „Зелената сделка“ в края на космическия цикъл от 12,000 години.

В тази връзка, днес ще разгледаме три (не)възможни сценария за действията на управляващите в контекста на „Зелената сделка“. Първият сценарий гласи, че „елитът“ просто обслужва интересите на една нова „зелена“ мафия за сметка на старата. Нещата обаче далеч не са толкова прости. От този доклад от 1,000 страници на водещ експерт е видно, че сме абсолютно неспособни да произведем дори едно поколение “greentech”, което да замени използването на изкопаеми горива: https://tupa.gtk.fi/raportti/arkisto/42_2021.pdf
Така „зелената трансформация“ се оказва ритуално самоубийство, защото с нея се слага край на индустрията ни във вида, в който я познаваме, без да се предлага реална алтернатива. Ето как след стотици години на грижливо изграждана икономика, западните лидери безпричинно решават да я „нулират“, рискувайки да бъдат пометени от недоволството ни. И тъй като не бихме жертвали лесно стандарта си на живот, тези лидери трябва да ни сплашат с несъществуващи бъдещи катаклизми, за да не осуетим опита им за политическо самоубийство. Логично е накрая хората да се разгневят жестоко, защото стандартът им на живот ще бъде сринат, а климатичните промени, заради които са жертвали икономиките си, така и няма да настъпят. И не защото сме ги избегнали, а защото са измислица.

Тъй като редица държави като Китай, които уж нанасят най-големи вреди на климата, отказват да участват в „зеленото нулиране“, а и сме в период на глобално захлаждане, хората ще осъзнаят, че са били жестоко лъгани. Така и планът на „елита“ да наложи въглеродни квоти на всеки от нас става напълно безпочвен, а неговото силово прилагане може да срине цялата политическа система начело със самозабравилите се нейни лидери.

Вторият сценарий гласи, че „елитът“ е привел в сила план за тотален контрол и депопулация. Защо той би поел такъв огромен риск обаче? Държави като Канада са чудесен пример. Преди „пандемията“ кабинетът на Джъстин Трюдо се радваше на доверието на 40% от канадците. Това доверие обаче бързо се срина до 20%, а след влизането в сила на новите мерки срещу „дезинформацията“, то вече ще клони към нула. Контрол върху масите се постига като им осигуриш онова, което желаят, не като им отнемеш онова, от което се нуждаят. Колкото до депопулацията, планирана или не, тя тече незабелязано от поне половин век заради всички химикали, използвани в промишлеността. Днешното младо поколение мъже е загубило почти 70% от нормалния си брой сперматозоиди, а следващото е възможно да е последното, което да има деца. И въпреки това, световните лидери внезапно решават да направят евентуалните си намерения видни, а с това дори и известни мейнстрийм интелектуалци започват открито да говорят за тях?

Както виждате, нещо много важно липсва в първите два сценария, за да бъдат те наистина логични. Затова нека разгледаме и третия. Дa приемем, че горните ми твърдения се верни. Какво биха направили управляващите при това положение? Биха съобразили, че при отслабваща слънчева активност след 2025 г. зимните условия в близост до полюсите ще стават все по-екстремни. Биха наблюдавали с тревога северни сияния във все по-пъстри цветове все по-близо до Екватора, включително един ден и над България, след като миналия месец те се появиха и в небето над Румъния. Биха си дали ясна сметка за степента на отслабване на магнитосферата, заради която все повече слънчева и космическа радиация ще прониква все по-близо до земята, и все по-силен електрически ток ще протича от йоносферата към земната кора. Биха изчислили мащаба на заплахата от космическото време, когато загубим над 50% от силата на магнитното поле. Това може да стане факт до 2030 г. Нека видим какви биха били последствията от по-силните слънчеви бури след тази дата, в съчетание с екстремните климатични условия:

1. Рязкото нахлуване на слънчев вятър в атмосферата създава също толкова рязка електромагнитна аномалия вертикално надолу към земята. В тази зона пилотите на самолети могат да загубят контрол върху управлението и това да доведе до трагични инциденти. Наред със слънчевата радиация, с отслабване на магнитното ни поле лъчите от дълбокия космос ще представляват все по-голяма опасност за здравето на екипажи и пасажери.

2. Когато магнитосферата осигурява стабилен щит срещу слънчевите бури, индуцираният подземен ток от протичащата към земята електрическа плазма е по-слаб. В най-лошия случай, той може да причини корозия на подземните газопроводи и нефтопроводи. При чувствително отслабнал щит и съответно чувствително по-силен ток обаче, той ще изложи тръбопроводите на много по-сериозен риск като експлозия например.

3. Заредените частици в плазмата образуват повърхностни заряди в трансформаторите. Така изолацията между навивките в намотките им изгаря и води до късо съединение. Разтопените и изгорели трансформатори трябва да бъдат заменени. Според водещ експерт, ако слънчева буря повреди основните трифазни силови трансформатори, които са в основата на преноса на електроенергия, заместването им с нови може да отнеме повече от година. Така по-дългите прекъсвания на електроснабдяването ще доведат до спиране на работата на електроцентрали и тръбопроводи, докато евентуално се справяме и с промишлени електрически пожари.

4. В условия на отслабено магнитно поле рано или късно плазмените шокови вълни от изхвърлена коронална слънчева маса ще създадат екстремни геомагнитни смущения. Те с голяма вероятност ще предизвикат верижна реакция и катастрофални повреди в много от петстотинте ядрени реактори по света – бедствие, неизмеримо по-сериозно от това в Чернобил.

5. Както сме споменавали и преди, по време на геомагнитни бури всяка електромагнитно уязвима система рискува да поеме енергия, надхвърляща капацитета ѝ – като например нечия нервна и сърдечносъдова система. Вероятно раковите, неврологични и сърдечносъдови проблеми ще стават все по-често срещано явление.

6. Повишената космическа радиация ще подложи на изпитание не само когнитивните ни способности, но ще влияе все повече на мозъчния дял, отговорен за реакцията ни на стрес. С други думи, все по-неадекватни умствено хора ще реагират все по-емоционално на все по-силни външни стресори.

7. Все по-силният ток, протичащ от йоносферата към повърхността, заедно с нахлуващите галактически лъчи, ще причинява все по-мощни земетресения, които могат да засегнат ключови инфраструктурни обекти.

8. Снежни виелици ще сковават все по-често нефтени и газови кладенци, преносна инфраструктура и логистика, възпрепятствайки работата на електроцентралите.

9. Поради изтънелия озонов слой слънчевата радиация в по-опасния UV диапазон ще нагрява все по-бързо пресъхващите водни басейни, което ще затрудни допълнително работата на ВЕЦ, ТЕЦ и АЕЦ.

10. Целият електромагнитен и климатичен хаос, включително наводнения, градушки, суши и температурни аномалии ще засегне сериозно селското стопанство, а емисиите от бъдещите мощни вулканични изригвания ще създадат „години без лято“.

Осъзнавайки факта, че внезапното разкриване на истината би означавало край на всяка форма на управление и пълно самоунищожение, какво ще направят тези лидери по отношение на горепосочените предизвикателства? За начало, ще дадат на хората надежда. По време на дълбоки соларни минимуми в Средновековието много невинни жени, известни още като „вещици“, стават изкупителна жертва за климатичните несгоди. Ако днес по същия начин те обвинят невинната молекула на въглеродния двуокис за бъдещия климатичен хаос, получават картбланш не просто да случат нужните промени и да контролират масите. Дават на масите надежда, че постигането на „въглероден неутралитет“ ще стабилизира климата и ще предотврати най-тежките природни бедствия, които реално ще са неизбежни. Когато станат факт, управляващите ще имат още по-голям картбланш за въвеждане на още по-радикални мерки за „справяне с климата“.

Ще поставят хората в „пандемичен“ тренировъчен лагер – генерална репетиция за бъдещето. Ще тестват лимита, при който ще предадем свободите си. Ще ни подготвят за зими, в които за училища, административни и бизнес центрове няма да има отопление. За работа от вкъщи, защото за „несъществения бизнес“ няма да има гориво. За живот със строги правила, лишения и купонна система. Знаейки за всички бъдещи епидемии, които космическата радиацията ще донесе, ще тестват дали чрез лабораторни методи и техники като PCR могат да представят всяка от тях за вирусна. Така не само ще скрият истинския виновник, но ще могат да упражняват още по-силен обществен контрол. Ще направят пътуването със самолет по-скъпо, а след 2030 г. ще забранят изцяло въздушния транспорт. Ще спрат новите сондажи за газ и нефт. Ще спрат атомните и въглищните централи. Ще спрат производството на автомобили с конвенционални двигатели. Ще забранят газовите инсталации. Ще спрат работещи и планирани газо- и нефтопроводи, пренасочвайки енергетиката, селското стопанство и тежката индустрия предимно към страни, по-отдалечени от географските полюси.

Ще ограничат най-водоемките отрасли от хранително-вкусовата промишленост като месо- и млекопреработката. Ще оптимизират потреблението на стоки и услуги в условия на все по-лимитирани хранителни и енергийни ресурси. Най-ефективният начин за целта е като създадат дълбока финансова криза, която да отвори път за една изцяло нова система. Давайки на всеки от нас цифрово ID, цифров портфейл, цифрова валута на централните банки (CBDC) и ESG-базиран въглероден кредитен рейтинг, получават пълен контрол върху покупките и действията ни. Оптимална ефективност се постига при организация на населението в „умни градове“, а оптимален разход на енергия – ако тези градове са 15-минутни. За да предотвратят ескалацията на насилието, престъпността и държавния преврат, ще организират четиристепенна система за контрол. 1) По-мек техно-еко контрол под формата на CBDC и ESG. 2) По-твърд контрол, ако се налага, включващ засилено полицейско присъствие. 3) Глобален военен конфликт като крайна мярка за запазване на системата. 4) С оглед на очертаващия се хаос, контролът върху армейските части може да се окаже непосилен. Най-ефективният начин за справяне с това е като човешките армии постепенно бъдат заменени с армии от роботи, а всеки от нас бива следен изкъсо от изкуствения интелект. Междувременно, ще подготвят подземни съоръжения, в които да подслонят милиони души преди деня X. Това са хората, които ще трябва да изградят новата цивилизация от нулата. Какво се случва обаче, ако те се окажат затиснати под пластове лед? Ще имат нужда от храна, кислород и гориво. Тук CO2 идва на помощ: от него получаваме и кислород, и гориво, и богати добиви от подземни парници.

Нека сега направим сравнение между този трети хипотетичен сценарий и реалните действия на световните лидери. Германия обяви, че изключва и последните си три атомни електроцентрали. Според плана “Absolute zero” Великобритания ще затвори всички свои летища освен три, а след 2030 г. и тях. Тя е решена да спре въглищните си централи до края на 2024 г. CBDC и системата за въглеродни кредити чукат на вратата, както и суперинтелигентният изкуствен интелект. Ню Йорк стана първият щат в САЩ, забраняващ използването на газови печки и други изкопаеми горива в повечето нови сгради. Кметът им обяви, че хранителните покупки на всички жители на щата ще бъдат следени, а консумацията на месо – строго ограничена. ЕС планира да спре продажбата на автомобили с конвенционални двигатели след 2035 г. „Северен поток“ и „Keystone XL“ са спрени. Джо Байдън се бори да замрази максимален брой нови сондажи за газ и нефт. По време на скорошна среща на Световния икономически форум в Давос, Урсула фон дер Лайен заяви, че през следващите десетилетия ще станем свидетели на може би най-голямата индустриална трансформация за всички времена. Откъде ще се появят материалите за нея, включително и редките елементи – никой не знае, светът не разполага дори и с част от нужните количества. ЕС одобри плана на Холандия да закрие първите 3,000 от общо 11,000 ферми в страната, а оранжериите са притиснати до ръба от високи енергийни и други разходи. Според администрацията на Байдън, драстичното свиване на въглеродните емисии няма да е достатъчно, за да се „справим с климата“. Така изсмукването на огромни количества от вече натрупания в атмосферата CO2 и складирането му в подземни резервоари се явява ключов инструмент в „борбата с климатичните промени“. Защо ли? Запитан дали е нужно CO2 да бъде складиран вместо абсорбиран от новозасадени дървета например, Бил Гейтс е категоричен, че новите технологии за улавяне на тази толкова опасна молекула са много по-ефективни. Макар че според учените подобни мащаби не са необходими, САЩ имат готовност да складират под земята втечнен въглероден двуокис с общо тегло от два милиона Хеопсови пирамиди.

В заключение, оставям на вас да прецените кой от посочените сценарии е най-вероятен, и какво би означавал той за бъдещето ни. Вярвам, че в един момент всеки ще се замисли какво оставя след себе си на своите деца и внуци. Благодаря ви за вниманието.

Автор: Dimitar Hadjiev, Фейсбук