Пропиляният живот не са пропуснатите възможности, липсата на предмети, скромни изживявания на физическо ниво, а липсата на развитие във вътрешен, духовен план. При всички условия и във всякаква среда човек може да расте в духовен план. Ако имате лоши условия на физическо ниво – трябва да се научите да прощавате, да се смирявате, да излъчвате естествена любов, да преобразувате негативната в положителната енергия, т.е. да не допускате негативност и негативна енергия в себе си, да различавате нивата на развитие на духа в хората, при появил се случай – да помагате и на други хора да осъзнаят този модел и да го приложат.
Ако имате добри условия на физическо ниво – това е чудесно на пръв план, но трябва да внимавате да не загубите и тук възможността за израстване в духовен план. Трябва да запазите своята реална представа за вас самите, да останете смирени, да излъчвате естествена любов, да не се възгордявате, да различавате нивата на развитие на духа в хората, при появил се случай – да помагате и на други хора да осъзнаят този модел и да го приложат.
Именно това е красотата на цялостната конструкция, в която живеем.
Извън физическото ниво трябва да знаем, че няма добро и зло (или както ние ги приемаме като определния) – има една вечна духовна премъдрост и любов, с която всички ние изначално и в последващите етапи на нашето развитие като човеци оставаме свързани.
В един по-глобален план няма нужда от приобщаване и просвещаване в какъвто и да е смисъл, защото ние изначално сме приобщени и просветени от великата Мъдрост, Истина и Любов. Да, абстрактно и, както винаги се прави от просветените хора/общества към непросветените такива, трябва да се персонифицира (или да се даде пример) проблема, решението. Е, решението очевидно е Бог – една точна и ясна формулировка, зад която обаче се крият много други парадигми за по-висшите светове.
