Светът е устроен така, че един човек не може да повлияе на цялото общество, а може да повлияе само на определени хора – и то тези хора, които в този момент са готови да разберат посланието (вербално, поведенческо, образно или друго).
Толкова е лесно да тръгнем да мъстим според собствените си ограничени разбирания и толкова е трудно да осъзнаем, че властва един безкрайно мъдър и всеобхватен разум навсякъде, винаги и във всичко, че ние като отделни личности нямаме право, а и в крайна сметка не можем да правим нищо друго, освен смирено да се подчиняваме и да работим нашите си дела, които са ни отредени.
Животът на човек винаги е под контрол – от явните обществени проявления на себеподобните (организации за опазване на реда и сигурността, морални принципи, религиозни догми, семейство, образование), от скритите обществени проявления на себеподобните (тайни организации и правила за изгода на управляващите, а в днешно време и чрез средствата на контрол, психовъздействие, поведенчески контрол, социални експерименти и др. чрез средствата за масова информация и социалните мрежи), както и от висшите сили и разум, който ръководи и предопределя на по-глобално ниво житейските матрици и поведенческите модели на всеки човек и на обществата (държавите) като цяло. Така че реално бунтът за някакъв вид себеизразяване против която и да е от тези проявления е меко казано обречен!
Единственият път за получаване на по-благоприятни условия за живот (нещо, за което всеки и винаги се бори) е смирената работа – вътрешна в себе си, в отношенията с околните, в сферата на развитие. И формирането на благодарност към всичко, което ни заобикаля – дори и негативните фактори (изразени под формата на хора, събития, предизвикателства и др.), разбирайки че това са в крайна сметка средствата, чрез които висшите сили ни предоставят възможността да формираме нашето благородство, а и да достигнем до по-благоприятни условия на живот и съдба.
