1000 София, ул. Алабин 50 А

Кой измисли “македонизма”? (ФАКТИ)

Представяме ви компилирани достоверни материали от интернет по темата за Македония и македонизма.

След нашето Освобождение борбата за независима Македония продължава с нарастваща сила. Става ясно, че само с дипломация не може да се постигне така лелеяната свобода. Затова в края на ХІХ век от България започват периодично да изпращат чети, организирани от македонските организации с покровителството на държавата.
Една такава чета начева да се формира през 1895 г. и в Сливен. В нея се записват най-вече родени в поробена Македония, които са оставили своите роднини на произволите на турската власт. В нея се записва и племенникът на Хаджи Димитър – Кръстю Асенов.
Дядо ми – Кръстю Атанасов Макреев, е роден в с. Елешница (Пиринска Македония) през 1878 г. Баща му е пребит от турците и почива от раните си в Драма, оставяйки вдовица със седем деца. Моят дядо е най-големият – на 14 години. Решават той да отиде в свободна България, за да се спаси от глада, който уморява трите най-малки дечица в семейството.
Успяват с още две негови приятелчета да стигнат до хайдушкия Сливен. По една случайност той се главява за чираче в кръчмата на Христо Хитов – брат на легендарния Панайот Хитов. Войводата често посещава кръчмата и всички в захлас слушат неговите героични разкази.
Когато Македонското дружество в Сливен започва да записва кандидати за чета, дядо е един от първите желаещи да отидат и да се бият за Македония. Не го приемат, защото е само на 16 години. Дядо ми е упорит и тича 19 км след файтоните, които отвеждат бъдещите четници до най-близката гара Кермен. Там председателят на дружеството се смилява и му купува билет за влака.
На гара Пловдив неочаквано във вагоните нахлуват стражари, които се опитват да свалят от влака бъдещите четници. Тогава някой изревава: „Братя! Отиваме да си дадем живота за свободата! Дали ще умрем в Македония или тук, за нас няма значение!…“
След тези думи стражарите са изхвърлени през прозорците и влакът като по команда потегля. На софийската гара става нещо още по-неочаквано. Посреща ги военна музика и ги приветстват стотици граждани, узнали, че в столицата пристигат представители на хайдушкия Сливен, сред които е племенникът на Хаджи Димитър. Те отиват да се бият за Македония.
След двудневен престой заедно с дошлите от други краища на страната всички отиват в Рилския манастир. Раздават им пушки. Десет дена ги обучават и ги подготвят за тържествената клетва. В манастира се сформира ІІІ Серска въстаническа дружина с войвода Стою Скрижовски и под командването на поручик Тома Давидов.
Войводата държи пламенна реч, завършвайки с думите:
„Ние сами не можем да съборим турската власт. Ние отиваме да умрем за Македония!“
И добавя:
„За нарушаване на четническата клетва има само едно наказание – смърт! Ако някой се колебае или има някакви други причини да не се закълне, нека да отстъпи крачка назад!“
Неколцина отстъпили с наведени глави. Като разказваше тази история, тук дядо добавяше:
„Някои от тях сега получават поборнически пенсии…“

Най-големият грях на БКП, освен лагерите на смъртта, обаче е и за мен ще си остане винаги. Че са пребивали българите в Благоевградско да се пишат в паспорта македонци и да учат македонски език, за който никой не е чувал преди 50-те години на 20 век, няма нито един извор за такъв език. Толкова кръв е дала Българската майка и сълзи в 4 освободителни войни за Македония и е страхотно предателство, не само да не се бориш срещу Сталин. Нали Георги Димитров е бил до него, в Кремъл, героят от Лайпциг, не е ли можел да повдигне въпроса, който най-много вълнува всеки Българин по онова време. И вместо да съдейства в областта Македония , част от Югославия, да се учи български език, той вместо това започва и българите в Българската Пиринска Македония, която е била в пределите на майка България да ги помакедончва. И има живи сводетели още. Били са ги с криваци докато не кажат, че са македонци. В училище са учили измисления им език. Местните са им се смеели на думите, защото и македонският диалект е български език, а този македонският език е като мелез- все едно да кръстосаш лайка и сандернар. Когато са го въвели в училище по инструкция на КомИнтерна, хората са го учили като нов. Не са знаели думите. В Македония никога не се е говорил такъв език.

 
Това го прави Сталин за да не допусне разпадане на съюзниците му на Балканите, както е станало това с дирижирания от Царска Русия Балкански съюз през 1913г. , но за нас – Българите – това е най-голямото престъпление. Тото нищо не е изгубил, защото за 40 години по-жестоки от турските репресии в Македония не е успял да накара почти никой да се посърби или да заговори на сръбски. На него му е била изгодна нова нация, т.к. в Югославия е имало 5 федерални области, с различни народ , език и история и нов народ не би нарушил стабилността на федерацията, която е призната от Великите сили с мирните договори от края на Втората Световна Война. Обаче област с население, което се самоопределя като и гори езика на България – една съседна и враждебна държава, за която винаги и всякога на първо място пред управляващия елит е бил Македонският въпрос, със сигурност е по-лошият вариант за Тито и сърбите, още повече , че тогава поради още добрите отношения със Сталин не е имал възможност да води своя насилствена политика срещу изконно население на друга съюзница на СССР – България. Т.е – за него това е било най-изгодния и същевременно далновиден вариант, защото днес виждаме резултата на въвеждането на отделен макдеонски език и македонска нация. Дотогава сърбите са пледирали, че в Македония живеят повече сърби от българи. Никой , никога не е говорил за македонска нация, нито пък дядовците на днешните „македонци“ са са се наричали македонци , нито пък са говорили различно от български език. за какво и е на „Македония“ да прави обща революционна организация с България за Македония и Източна Тракия? Сега тракийците да не се окажат и те Тракийци? Значи аз съм тракиец по тази логика. Или ако трябва да съм конкретен, пра-дядо ми е от Странджа. Сигурно говоря и тракийски.
ПЕТЪР НИЗАМОВ

 

Открийте и изключително интересните данни в Уикипедия по темата: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC 

Още информация по темата:

Баща на македонизма е сръбският политик Стоян Новакович. В края на XIX век той изготвя доктрина за обезбългаряване и сърбизиране на нашите югозападни предели.

„Тъй като българската идея, както е известно на всички – пише Новакович, – е пуснала дълбоки корени в Македония, аз мисля, че е почти невъзможно да бъде разколебана, изнасяйки срещу нея само сръбската идея. Тази идея, страхувам се, няма да е в състояние сама да изтласка българската и по тази причина на сръбската идея ще u бъде нужен някакъв съюзник, който да е твърдо срещу българизма и да съдържа в себе си елементи, които могат да привлекат народа и народните чувства, отделяйки го от българизма. Този съюзник аз виждам в македонизма…“

„Няма нищо по-противоположно на българските тенденции от това – с никого българите не могат да бъдат в по-непримиримо положение отколкото с македонизма“, изповядва балканският хитрец.

Потомци на Александър Македонски основали първата славянска държава. Този постулат заляга в скрижалите на македонизма. Държавата се наричала Славуния, а българите били пришълци, дива орда поробители. От конфликта покълнала македонската нация. През 1917 г. в Народното събрание Димитър Благоев обяснява историческия сблъсък:

„Българското племе, една шепа, но добре организирано, дойде на Балканския полуостров и намери едно племе мирно, още недоразвито в своята обществена организация, още когато то се намираше в последната степен на варварството, когато току-що се формируваше като съюзи на племена, за да мине по-нататък в периода на цивизацията в нация. И тази по-организирана част и главно стояща на едно долно варварско стъпало, грабителска, жестока, която не познаваше никакво отвращение към каквито и да било средства, се нахвърли към тези племена да ги завладее. Но тези племена при всичко, че бяха неорганизирани, водиха дълго своята борба против това българско племе.“

След Първата световна война е създаден проект за Балканска комунистическа федерация. Съветски републики ще са градивният елемент на държавното построение. Ние ще се включим с Тракийска, Добруджанска и вероятно Шопска нация.

Уставът на утопията е изработен през 1921 г. във Виена. „Балканската комунистическа федерация (БКФ) е федерация на балканските секции на Комунистическия интернационал, а именно: на българската, югославянската, румънската и гръцката“, сочи документът. Отбелязано е, че когато и в Албания се създаде секция на Коминтерна, тя ще бъде приета в БКФ.

Нация е общност от хора с еднаква историческа и културна принадлежност, живееща на една територия, обединена от един език и организирана в държавна институция.

Най-важен е езикът, на който се общува. В тази връзка решаваща е заслугата на другия безродник Венко Марковски. През 1945 г. той участва в лингвистична сбирка и заедно с други граматици реформира делото на Кирил и Методий. Скалъпена е македонската азбука.

С ново букварче под мишница Венко тръгва да прави нова по своята същност литература. Най-важното е да се внушава, че населението от югозападните предели на отечеството не е българско:

Македонци секога сте били,
не болгарска кърф ви тече в жили.
Славяни сте со славянски език,
со адети свято що се пазят.
Кой ви каже болгари сте били,
той ви мами, знайте, той ви лаже…

Следната 1946 г. Десетият пленум на ЦК на БКП пуска директива Пиринският край да се македонизира. Оказва се, че делегатът Евтим Георгиев вече е челник. „Ние сме си поставили за задача да внедрим македонско съзнание сред населението“, тържествено обявява той.

Не всичко обаче върви по партийната магистрала. На съвещание през 1948 г. секретарят на околийския комитет в Петрич признава:

„Провеждането на декларацията на Десетия пленум среща много трудности. След декларацията на Десетия пленум аз и другите другари станахме македонци. Когато провеждахме декларацията пред партийния актив, ние им говорим, че са македонци, а нашите другари казват, че и македонците от Вардарска Македония са българи. При преброяването ние извършихме натиск. Областният комитет ни определи да има в нашата околия 60-70 процента македонци. Ние позасилихме работата и получихме 90 процента македонци.“

И още, и още… темата е безкрайна, насърчаваме ви сами да потърсите повече информация за Балканските събития през миналия век, както и фактите около разпада на Османската империя от 19 век и свързаните с това нововъзникващи държави, а и възстановяващи се държави – какъвто е случая с България.