Имало едно време кон, който много обичал стопанина си. Помагал му много в работата на полето, понасял всякаква тежест, трудил се упорито и не се противял никога на заповеди. Един ден ранил крака си. Стопанинът му извикал лекар да го прегледа.
– Травмата е голяма. Мога да го излекувам, но лечението ще бъде дълго и скъпо. Дори и конят да оздравее, няма да може да работи повече. Съветвам те да го заколиш и да го направиш на луканка. Така поне ще има смисъл от него, а и ще спестиш пари. С тях ще си купиш нов кон.
Като чул това, конят се изпълнил с мъка. Една тежка сълза се проронила от очите му.
– Благодаря докторе. Моля, започни лечението.
И докторът и конят се слисали.
– Какво говориш стопанино? Чавка ли ти изпи мозъка? – рекъл изумен докторът.
– Мозъкът си ми е добре, а сърцето – още повече. Този кон не е просто кон, той е мой верен приятел. Когато жена ми се разболя, всеки ден я носеше на гърба си до лечебницата. Когато аз се бях залисал и детето ми щеше да падне от каруцата, той рязко спря, въпреки моята команда да тича. А когато изгубих къщата си, кротко понесе тежестта на цялата ми покъщнина. Сега жена ми е здрава, детето ми е живо и имам нова къща. Още 100 коне да купя, няма да се равнят на този. Колкото пари е нужно, толкова ще дам за лечението. А после само ще му се радвам, докато изживее живота си спокойно. Време е и аз за него нещо да направя.
