1000 София, ул. Алабин 50 А

Инфлуенсърството като средство за употреба (Отвличане на внимание; Модели на подражание и неподражание)

Една от основните характеристики на интернет е неговата многопосочност на съдържанието. Чрез интернет всеки може да формира и изкаже мнение. Разбира се, както е и при традиционните медии – където избирани и контролирани авторитетите се изказват, а публиката възприема – така и при интернет и най-вече социалните медии, отново имаме нарочени авторитети, чиито основни качества са физически показатели, гласовитост, уклон към скандала. Целите на всички тях са еднакви (някои го осъзнават, други-не): 1. Отвличане на внимание чрез несъществени и изкуствени тематики и 2. Проектиране и Промотиране на модели на подражание и неподражание, активирайки различни послания към различните целеви групи.

Профилът на успешния инфлуенсър е еднопластов – т.е. тясно специализиран към определена тема и социална група или е ориентиран към провокация с ясно таргетирани последствия. Едно от условията за успешна инфлуенсърска кариера най-вече в социалните медии е доказано неналичие на способност за качествено самостоятелно мислене и инициативност, т.е. инфлуенсърът трябва да показва последователност и послушание в своята работа – всъщност ключови в успеха и за много други кариери. Естествено, следвайки своя престижен лайфстайл, инфлуенсърът никога не се запитва какви последици формира със своите изказвания, публикации и снимки. Но пък маркетинг и поведенческо-психологическите специалисти от „министерството на истината“ отлично знаят как влияят върху общественото мнение като цяло, а и върху определени целеви групи чрез инфлуенсърите.
Например, колкото и да не ни се ще да даваме примери, една прекрасна екскурзия на инфлуенсър до екзотично място, покрита от туристическата фирма с цел реклама, предоставя поне следните резултати:

1. Психологическо подтискане на не-инфлуенсъра – както и стимулиране на неговото физическо, емоционално, финансово, кариерно и др. неудовлетворение. От друга страна се стимулира потребителското мислене на всяка цена и веднага.
2. Ясно разграничаване между успешните хора, разбирай инфлуенсъри, звезди, бизнесмени и др. с демонстративен лайфстайл, и обикновените хорица. Насажда се класовата поставеност, а дори и предпоставеност – чрез толериране на отрочетата на инфлуенсърите и звездите от най-ранна тяхна възраст.
3. Отвличане на вниманието с несъществена тема от други различни същностни теми – класическа манипулативна стратегия, особено при паралелно вървящи важни въпроси, а когато искат да се забавляват с невежеството на хората – и при символни дати и събития.
4. Подклаждане на модели на подражание и на неподражание – чрез асоцииране или не – а дори и осмиване – с инфлуенсъра. Неподходящият пример за подражание в тийнейджърска възраст например ще окаже негативно влияние във личностното формиране при мнозинството от случаите.
5. Експозиция на простотията, с прикритието на определението „интересно“ или „вайръл“ – автоматично се приема, че съдържанието, което предизвиква интерес е предимно свързано със конфликт, скандал, унижение на друг човек или други негативни прояви. Тласкането на по-слабите психически хора да извършват действия (често безмислени, непровокирани и насочени срещу други хора), с които извратено да се самоутвърдят като авторитети, да бъдат „интересни“, „успешни“ и „готини“ в очите на другите или на Големия брат, отчаяно да постигнат надмощие, пък дори и да става дума за някакво битово дребнотемие… Всичко това разрушава и без това крехките основи на обществото и междуличностните отношения, видимо най-вече по пътищата, а и по етажните собствености.
6. Не на последно място – от споменатото министерство изчисляват показателите (харесвания, коментари и др.) от публикациите на инфлуенсърите с цел анализиране на социалния експеримент, утвърждаване на успешните и формиране на нови практики. Те винаги са с няколко крачки напред по отношение на нуждите на обществото, както те ги разбират. Естествено, никой (от тях) не се нуждае от свободно и интелигентно общество.

Всичко това е личен анализ без цел и посока, нито пък с упрек към управляващите процесите, още по-малко към управляваните. Това е апел към някоя отделна личност, която може да бъде заинтересована да осмисли процеса и да се освободи поне малко от инфлуенсърската брънка в цялостното информационно робство.