На 25 септември 1927 г. Цар Борис гостува на официален обяд в имението на италианския крал Виктор Емануил и кралица Елена. Именно в този ден българският монарх за първи път вижда красивата принцеса Джованна Елизабет Антония Романа Мария – една от дъщерите на краля. Те се виждат отново чак през 1930 година на сватбата на италианския престолонаследник Умберто. Няколко седмици по-късно той й предлага брак в дома на нейната сестра Мафалда. Първата спънка е тяхното вероизповедание – той е православен, тя – католичка. И двете църкви първоначално са против този брак, но в края на краищата, след редица перипетии, двамата получават разрешение да се оженят. Като условие те приемат да имат две венчавки – първата по католическия обряд в Италия, а втората – по православните канони в България.
Първата сватба се състои на 25 октомври 1930 г. в италианското градче Асизи. Княгиня Джованна сама пожелала да отпразнува своята сватба в Асизи, в този вълшебен райски кът; да коленичи и стане Царица в най-красивия и мистичен Божи храм, построен върху гроба на най-бедния и най-великия светец. Асизи и базиликата „Свети Франциск” имат специално място и значение в живота на Принцеса Джована. През 1923 г. тя и сестра й Мафалда се разболяват тежко от коремен тиф, като американската преса всекидневно публикува информация за състоянието им. Лекарите не дават много надежди, а фаталният изход изглежда твърде вероятен. Принцесата обаче оздравява под грижите на две монахини от храма и дава обет пред Св. Франциск, като приема да стане Францисканска терциария. Именно затова тя избира Асизи за място на венчавката си с Цар Борис ІІІ, а след сватбата всички гости се покланят на гроба на светеца.
Из разкаляните улици на градеца на този ден оставят следите си мнозина светски и короновани особи – Бенито Мусолини в качеството си на държавен нотариус, крал Виктор Емануил и кралица Елена, София Гръцка, Принц Павел от Гърция, Пармските принцеси Изабела и Мадлен, абдикиралият цар и баща на младоженеца Фердинанд и още много други (присъстват 50 принцове). 135 журналисти от цяла Европа отразяват сватбата и специално за тях е инсталирана самостоятелна телефонна мрежа. Папското условие всъщност дава възможност на Фердинанд да присъства на церемонията, тъй като е нямал право да стъпва на българска земя. Според изискванията на Католическата църква, брак между Йоана и Борис е възможен единствено ако децата бъдат кръстени като католици. Българският престолонасладник обаче не може да бъде с друго вероизповедание, освен православно. Това прави задачата почти невъзможна. Подобен проблем има и цар Фердинанд, който също обещава пред папата, че децата му ще бъдат католици преди да се ожени за Мария-Луиза. Така първоначално Борис е кръстен католик от папския нунций, но след това се извършва и православно кръщение. В знак на протест папата отлъчва Фердинанд. Имайки предвид прецедента на баща му, Ватикана гледа подозрително на намеренията на Борис. На негова страна обаче е папският нунций в София – монс. Джузепе Ронкали, който след години ще стане папа Йоан XXIII. Венчавката е една от най-коментираните сватби по онова време и едно от най-грандиозните събития, които Европа е виждала, сватбата е наричана „най-важната кралска сватба в историята“. В свитата на Цар Борис са министър-председателят Андрей Ляпчев, брат му Княз Кирил, сестра му Евдокия, хофмаршалът и детски наставник на Царя Куртоклиев, адютантите Първан Драганов и Коста Марков, придворната дама Елена Петрова-Чомакова и други. Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“ а сабята му е със златен ефес. Няколко дни по-късно цар Борис и принцеса Джована, която приема името Йоанна, в чест на Свети Йоан Рилски, отпътуват за България с кораб изпратени от над 60 000 души
Царската двойка предприема много пътувания – както в България, така и в чужбина. Цар Борис III е известен с интереса си към науката и технологиите, като също така е обичал и да кара влакове. През 1934 г. пък Царица Йоанна смайва света, когато заявява, че може да готви.
В интервю за американския всекидневник The New York American, тя разкрива: „Борис обожава домашно приготвена храна. Тайната на домашното щастие се крие в кухнята“.
Двамата отглеждат две прекрасни деца – княгиня Мария Луиза и Симеон Сакскобургготски.
През 1943, след като се връща от визита при Хитлер, Борис получава инфаркт, който се явява фатален за здравето му. На 28 август в 16:22 ч. умира внезапно, на едва 46-годишна възраст. В смъртния акт като причина за смъртта са посочени „запушване на лявата сърдечна артерия, двустранна пневмония, оток на белите дробове и на мозъка.”, но царица Йоана е убедена, че не това е причината – “Неговият край по един или друг начин бе престъпно предизвикан.” Тленните останки на Борис са балсамирани и изложени в продължение на една седмица в църквата „Св. Александър Невски”. Десетки хора чакат часове, за да минат пред него. Чуват се викове: „Царю, на кого ни оставаш?”
През 1946 г. Йоанна и децата й са екстрадирани от България, но въпреки това нейната огромна благотворителна дейност, смелото й поведение по време на бомбардировките над София и абсолютното й мъжество в много отношения не се забравят от българският народ. Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада – в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и че е обичала като българка. Като една истинска благородна царица.
