Сред препоръките на Комитет за премахване на дискриминацията срещу жените към ООН (от 2 март 2020 г.) са да се ускори приемането на текстове в законодателството за елиминиране на насилие, основано на пола в съответствие с Истанбулската конвенция, както и последната да бъде официално ратифицирана! Следващият периодичен отчет на България, относно постигането на горните препоръки и указания, е очакван през февруари 2024 г.
България докладва на всеки 4 години пред ООН за напредъка си в областта на защита правата на жените и момичетата у нас. По реда на мониторинговия механизъм на Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (ратифицирана 1981 г), ООН наблюдава спазването на правата на момичета до 18 г.
ООН подчертава ролята на неправителствения сектор в предстоящата работа и указва на правителството „да подпомага финансово гражданските организации, които предоставят подкрепа на жени, изправени пред дискриминация, полово-базирано насилие и правонарушения, същевременно гарантирайки, че Държавата-членка запазва своята главна отговорност да предоставя защита, възстановяване, реинтеграция и съответни услуги за тези жени“. Конкретно в областта на борба с насилието, ООН дава указания към правителството да финансира неправителствени организации, които осигуряват приют и подкрепящи услуги, и да засили сътрудничеството си с тях.
ООН насърчава „адекватно финансиране от държавния бюджет“ на самите държавни органи, в чийто ресор се включва дейност по постигане на равнопоставеност между мъже и жени. Например, ООН препоръчва на българското правителство „да гарантира, че Омбудсманът има достатъчно технически и парични ресурси и да подсили ролята му по спазване правата на жените и джендър равенството“.
В сферата на образованието, ООН критикува България, че не е въвела временни мерки за изравняване на момичета и момчета, като квоти в публичните училища.
Конкретната препоръка към правителството е: „приемане и прилагане на специални, временни мерки и поставяне на срочни цели за ускоряване постигането на реално равенство между жени и мъже във всички сфери, където жените продължават да бъдат непривилегировани и по-слабо представлявани, като образованието“. Българските момичета продължават да се концентрират в традиционно женско-доминирани учебни области и да са слабо представени в наука, технология, инженерство, математика и информатика, което намалява техните шансове за наемане на работа. Липсва преподаване на равенство между половете и системно преподаване на сексуални и репродуктивни права. Нивата на задържане на (ромски) момичета във всички образователни нива са ниски. Съответно, ООН препоръчва правителството да приеме целенасочени мерки срещу отпадане от училище на момичетата от селските райони, момичетата с увреждания, ромските момичета и момичетата-мигрантки. ООН предлага правителството да обмисли освобождаване от такси и допълнителни вноски в ясли и детски градини на домакинствата, отглеждащи такива момичета.
По-нататък ООН препоръчва премахване на стереотипите и структурните бариери, които спират момичетата да се насочват към традиционно мъжко-доминираните учебни области и кариери, и да насърчи разнообразието в избора им на професия. Последното може да се постигне чрез полово чувствителни учебни материали и включване в учебната програма на:
• уроци по равенство на половете, права на жените, изобразяване на забележителни жени в публичния живот и др.;
• подходящо за възрастта образование по сексуално и репродуктивно здраве и права и всеобхватно сексуално образование за подрастващи момичета и момчета, обръщайки специално внимание на отговорното сексуално поведение
• подходящо за възрастта образование по сексуално и репродуктивно здраве и права в учебната програма, включително обучение за модерните форми на предпазване от бременност, за предпазване от полово-преносими болести и за рисковете от криминален аборт.
Без промяна от предишните цикли на наблюдение остава притеснението, че България има много слаб ангажимент да се бори с устойчивите джендър стереотипи, отразяващи се на образователните и кариерни избори на момичетата. Запазват се, по-специално, следните явления:
• увеличени случаи на женомразки изказвания в медиите, включително от народни представители и министри;
• промотиране на концепцията за традиционните семейни ценности, ограничаващи момичетата само до ролята им на майки и домакини;
• липса на цялостна стратегия за премахване на дискриминационни стереотипи относно ролята и отговорностите на жените и мъжете в семейството и в обществото;
• запазване на високия брой детски годежи, въпреки инкриминирането на брачното съжителство с момиче под 16г;
• завишени нива на сексизъм и реч на омразата в онлайн медиите.
ООН препоръчва на правителството да използва образователната система, за да промотира позитивно и нестереотипно изобразяване на жени, и наказателноправната система – за да преследва и наказва ефективно мъже, които съжителстват семейно с момиче под 16г. Акцент се поставя върху задължението на България да осигури достъп до приюти и социални услуги за тези момичета. ООН дава конкретно указание на правителството да създаде база данни и системно да събира статистически данни за всички форми на полово-базирано насилие, разбити по възраст, увреждане, националност и връзка между жертвата и извършителя. ООН указва на България да спре ранните бракове чрез координирани действия между правителството, неправителствените организации и ромските общностни лидери, конкретно като:
• засили информационни кампании за наказателната отговорност и вредното отразяване на тези бракове върху образованието, здравето и благосъстоянието на момичетата;
• въведе механизми за засичане на случаи на незаконно съжителство с непълнолетна;
• гарантира, че всички такива случаи се разследват и отговорните лица се изправят пред съд и наказват справедливо;
• осигури защитата на момичета и момчета, чиито родители работят в чужбина, от сексуално насилие и експлоатация.
Отделно място в доклада на ООН имат 64 случая през 2018 г. на продадени бебета в чужбина от млади жени от уязвими ромски общности поради бедност и липса на икономически възможности. Високият брой ранни бременности и раждания също се споменава като отличителен проблем, неразделно свързан с липсата на задължителен предмет в училищната програма по сексуално здраве и права и липсата на обучения за учители по такъв предмет. ООН установява ограничен достъп на българските момичета до евтини съвременни средства против забременяване, особено в селските райони, и бариери, които тийнейджърките срещат при достъпа до репродуктивни здравни услуги или информация за тези услуги.
Извън образователната система, ООН препоръчва още правителството интензивно да прилага здравни програми и информационни кампании, за да гарантира налични, евтини, съвременни контрацептиви на всички жени и момичета, включително произхождащите от непривилегировани групи и селски райони.
Генералните препоръки включват да се ратифицира Kонвенцията за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие на съвета на Европа (2011 г.) – Истанбулската конвенция (Council of Europe Convention on preventing and combating violence against women and domestic violence), Конвенцията за насилието и тормоза на международната организация по труда (2019 г), (Violence and Harassment Convention), Конвенцията за насилие и тормоз 2019 на Международната организация на труда, Конвенция за домашните работници от 2011 г. (Domestic Workers Convention), Международната конвенция за защита правата на всички работници – мигранти и членовете на техните семейства (International Convention on the Protection of the Rights of All Migrant Workers and Members of Their Families) и др.
Целият документ на английски език е наличен тук – https://tbinternet.ohchr.org/_layouts/15/treatybodyexternal/Download.aspx?symbolno=CEDAW%2fC%2fBGR%2fCO%2f8&Lang=en
Припомняме, че специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени Дубравка Симонович, която бе на посещение в България от 14 до 21 октомври 2019 г. тогава призова да се създаде нов план за действие срещу насилието над жени, да се преосмисли тълкуването на Истанбулската конвенция и да бъде намерен правилният превод на понятието “джендър”. Дубравка Симонович отчете и че е имало масирана кампания срещу Истанбулската конвенция, както и ръст на речта на омразата срещу активисти и НПО-та. По думите й проблемът се е породил от грешния превод на термина “джендър” и затова трябва да се намери по-подходящ.
