Икарски прозрения. Мъдрост от Тибет
Ако отвориш сърцето си – ще дойде любов.
Ако пуснеш миналото – болката ще си отиде.
Ако преодолееш страховете си – животът ще ти направи подарък.
Ако обикнеш себе си – ще обикнеш всички.
Ако кажеш „благодаря“ на сърцето си – радост ще имаш.
Ако благословиш това, което те заобикаля – ще усетиш неповторима лекота в душата.
Ако простиш, на онова което ти е донесло болка – ще изпиташ вътрешен мир.
Ако не си припрян в делата си – вече си успял.
Ако си готов да откриеш „звезда“ – вече си я намерил.
Ако си познал себе си – познал си цяла Вселена.
Ако си приел себе си – приел си Живота в неговата цялост.
Ако си се доверил на живота – ти си в мъдри, любящи ръце.
Ако знаеш, че живота е този, който те води – ти си вече победител.
Ако уважаваш себе си – ще бъдеш във връзка със съвършенството в теб.
Ако вярваш в себе си – животът ще те подкрепи.
Ключът е в теб самия. И ти носиш пълна отговорност пред себе си и живота. Ти си причината и следствието. И изборът винаги е бил до теб.
Неизвестен автор:
Човек не бива да бъде наричан мъдрец, само заради това, че говори много. Но ако видите, че той живее в мир, любов и без страх, той наистина е мъдър.
Кучето не е добър пазач, само защото лае. Човек не може да бъде смятан за добродетелен, само защото говори правилни и приятни неща.
Не се задържайте в миналото, не мечтайте за бъдещето, съсредоточете ума си само върху настоящето
Тайната на здрав ум и здраво тяло е в това да не тъгуваш по миналото, да не се безпокоиш прекалено много за бъдещето, но да живееш мъдро и искрено в настоящето.
Вглеждането в себе си се отблагодарява с разбиране
Не търси пътя в небесата. Просто погледни в сърцето си
Думите могат да нараняват, но и да лекуват.
Думите имат сила и могат както да унищожават, така и да изцеляват. Правилните и добри думи могат да променят света.
Загубата е част от смисъла на играта. Този, който никога не губи, не знае да играе.
По-добре да си тръгнем преди любовта да ни напусне – Джо Кокър
Някои преследват успеха в живота на всяка цена, но забравят удовлетворението от него. Постигни удовлетворението от живота, а успехът сам ще кацне на рамото ти – Холандски автор
ОскарУайлд:
Творец е онзи, който създава прекрасни неща
Ония, които в прекрасното откриват грозотата, са покварени , без обаче да са обаятелни. Това е непростим недостатък
Избраници са ония, за които прекрасното означава само красота.
Творецът не е моралист. Морализмът у твореца е непростима лицемерност на стила.
Изкуството има външна форма и вътрешен смисъл
Изкуството всъщност отразява ония, които го възприемат, а не живота.
Различните мнения за едно произведение на изкуството доказват, че то е оригинално, сложно, жизнено.
Можем да простим някому, че е създал нещо полезно стига сам да не започне да се възхищава от него. Единственото извинение за онзи, който е създал нещо безполезно, е неговото безгранично възхищение отсобствената му творба.
Има едно единствено по-лошо нещо на света от това да говорят много за теб и то е – да не говорят изобщо.
Красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос, чело или в някаква дргуа подобна уродливост.
Всяко физическо или душевно превъзходство е белязано с фаталност – фаталността, която съпътства и несигурните стъпки на кралете в историята.
За всичко, което боговете са ни дали, ще заплатим със страдание, тежко страдание. И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнеш да го криеш.
Да си естествен е поза, при това поза, която дразни хората повече от всички други.
Съвестта и страхът са едно и също нещо. Съвестта е само другото име на страха, неговата фирма.
Смехът не е лошо начало на едно приятелство, но е още по-добър негов край.
Да обичаш всеки е равносилно на това да си равнодушен към всеки.
Приятелите си избирам по хубавата външност, познатите – заради доброто им име, а враговете си – заради техния ум. А сред моите врагове няманито един глупак. Всички са достатъчно интелигентни и затова ме ценят.
Ние не можем да понасщме у хората недостатъците, които притежаваме сами.
Стойността на една мисъл никога не зависи от искреността начовека, който я изказва. Напротив, колкото по-малко е искрен онзи, толкова по-голяма ценност има мисълта, тъй като в този случай тя не е изопачена от неговите желания, нито от неговите нужди или предрасъдъци.
Повече обичам хората отколкото принципите, а най-много от всичко обичам хората без принципи
Хармонията между душата и тялото – колко много означава това. В безумието си хората измислиха вулгарния реализъм и празния идеализъм.
Спорят само умствено недоразвитите.
Геният винаги надживява красотата. Тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече. В суровата борба за съществувание искаме да имаме за съьзник непреходното и тъпчем главите си с безмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота.
Най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.
Неизменно верните познават само прозаичната страна на любовта, трагедията й е позната само на ония, които изневеряват
Всяка класа е склонна да изтъква значението на ония добродетели, които не й се налага да проявява в собствения си живот. Богатите говорят за пестеливост, а безделниците красноречиво възхваляват възвишеността на труда.
Жените не умеят да ценят красотата, особено порядъчните жени.
Добро влияние не съществува. Всяко влияние е безнравствено, напълно безнравствено от гледна точка на науката.
Да влияеш на някого означава да вселиш в душата му собствената си душа. Той вече не мисли със собствените си страсти. Добродетелите му престават да бъдат негови. Пороците му, ако изобщо съществуват пороци, са заимствувани. Той става ехо на чужда песен, изпълнител на роля, която не е била написана за него. Целта на живота е самоизявата. Всеки от нас живее на този свят, за да изрази в цялата й пълнота своята същност. В наши дни обаче хората се страхуват от самите себе си. Те забравиха най-висшето от всички задължения – към себе си. Собствените им души търпят студ и глад. Ние, хората, загубихмесмелостта си, а може би и никога не сме я притежавали. Страхът от обществото, който лежи в основата на морала, и страхът от бога, което всъщност е тайната на религията, садвете начала, които ни водят.
