1000 София, ул. Алабин 50 А

ТРАКИ И БЪЛГАРИ – ЕДИН И СЪЩ НАРОД

Доказателства за балканския произход на българите

Нека отново си поговорим за тайните на историята… За онази неизвестната и непознатата… История Българска…, която не сме учили в училище, за която няма написани учебници, за която все още не се говори официално, археологическите доказателства за която се отминават с мълчание или направо се игнорират, все едно не никога не са съществували.

От време на време светът на археолозите и историците бива разтърсван от истински научни сензации. Тяхното действие напомня насочени взривове – едновременно и разрушаващи и изграждащи. Тези взривове разрушават старите представи за примитивността на културата и социално-икономическата структура на това или онова древно общество, отдалечено от нас на хилядолетия и заедно с това, изграждат нови картини на тяхната богата битова и духовна култура, развито производство, сложна структура на обществени отношения и пр. Възникват нови направления в търсенията, преразглеждат се предишните критерии на научния подход към неразгаданите тайни от историята на тези изчезнали от лицето на земята народи.

В последните няколко години множество подобни научни сензации, свързани именно с историята на българите разтърсиха световната историческа наука, разбиха на пух и прах догмите на системно фалшифицирата ни национална история и хвърлиха ярка светлина върху голямата тайна за произхода на предците ни.

В предишните блогове от поредицата „НЕПОЗНАТАТА ИСТОРИЯ” вече говорихме:

– за новите български археологически открития в Средна Азия от 2010-2011 година, за откритото в планините на Северен Афганистан, на повече от 6 500км от България, копие на Мадарския конник, наречено също Мадр/Модр и последните научни теории, отнасящи се за произхода и разселението на предците на (пра)българите – арийските племена, на които цели континенти като Европа, Азия и Индия дължат своето население -http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_25.html

– за народа „кутигури” – строителите на Шумерската цивилизация, свидетели на раждането на Египет и Халдея, които са създали в последствие най-старата търговска империя в Маргианската долина по пътя на коприната в Иран и са имали своя писменост сто години преди китайците – http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/1300-2500.html

– за народа на балхите – известни още като булхи или бушхи, станали съоснователи на Персийската империя преди 2500 години и създали древната империя Балхара, в подножието на далечните планини Памир и Хиндукуш – в древното и прочуто царство, което индийците и арабите са наричали великият Балх или Балхара, арменците – Булх, а персите и таджиките – Булгар и БулхорТам е и древния град Бухара, чието наименование вероятно също отразява названието българи. – http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_26.html

– за произхода на санскрита и за единния произход на всички индоевропейски вярвания и религиозните теории от Япония до Англия, основаващи се на космогонията на древните траки, факт, който ни показва, че един народ учи и цивилизова народите чрез разселване и завоевания…

– http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_90.html

– http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/7000.html

– За уникалния календар на българите, които още през 4768 година преди Христа знаели, че Земята се върти около Слънцето , а издълбаното върху надгробните им камъни Слънце с кръжащите около него 6 планети е било нещо като техен държавен герб. Според професор Васил Златарски за начална година на хронологията на прабългарите трябва да се приеме 5505г. преди Христа, което съвпада с времето на потопа в Черноморския басейн след образуването на Босфора.- http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_1.html

– За това, че на древните българи принадлежат няколко редки исторически рекорда. Те са се придвижили на огромни разстояния от своята прародина, откриваме следите им от запад на Изток на повече от 6 хил. километра, а от север на юг на близо 5 хиляди километра разстояние и при все това НИКОГА НЕ СА ИЗГУБИЛИ ИМЕТО СИ сред многобройните чужди народи и племена. – http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_24.html

След всяко свое ново голямо преселение те възкръсвали С НОВА ДЪРЖАВА наречена винаги БЪЛГАРИЯ -http://alexandradelova.blogspot.com/2015/03/blog-post.html , под своето прастаро и изначално име „българи“ – http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post.html – СЕДЕМТЕ БЪЛГАРИИ, СЪЗДАДЕНИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ КОНТИНЕНТ.

Съвпадение на трибагреници с пътя на българите….

http://www.bulgaria-is-alive.com/zname1.html

Днес, обаче, ще се опитам да Ви разкажа историята на една друга част от предците ни, на онези, от тях, останали след потопа в Черно море на полуостровите: Балкански и Малоазийски, в Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев) . Нашият народ, заселил тези земи е един от най-старите народи на света; той не е пришълец тук, нито е измирал. Накратко – с помощта на историческите източници, съвремената наука и последните археологически находки ще се опитаме да стигнем до историческата истина за произхода и величието на един някога могъщ народ, градил основите на човешката цивилизация – българите. ….

Един българин, професор, писател и журналист, е сторил това много отдавна, още в началото на 20 век, преди науката да се обвърже фатално с политиката и да й се подчини…

Проф.Н. Йонков-Владикин

ИСТОРИЯ НА ДРЕВНИТЕ ТРАКИ
ОТ НОВОКАМЕННИЯ ПЕРИОД ДО ЦАР БОРИС

(Начало 8000 години преди Христа)
Наченки и растеж на арийската цивилизация.

Второ издание въз основа на книгата от 1911г., отпечатана в Пловдив, печатница „Труд“ на Беловеждов

Във всеки един от заглавните редове по-горе се съдържа атомен заряд от алтернативност на възприетото от клишираната ни история „познание” относно древната ни история. Съгласно това „познание” траките са пришълци на Балканите (дошли тук вероятно около 3000г. пр. Хр., били номади, неорганизирани, нецивилизовани, безписмени и диви горски жители, избивали се постоянно едни други и т.н. Около 4-5 век след Хр., както били „най-многочисленият народ на света”, така внезапно „изчезнали”, без да оставят следа в „славянския облик”) на днешните българи. Като се връщаме на горното заглавие виждаме следното – история на древните траки така и не е написана, тяхна връзка с новокаменната епоха не е правена, никой не е аргументирал почти нищо за период преди 10 000 год. по нашите земи, камо ли да е съзрял в миналото на траките „зачатки и растеж на арийската цивилизация”. През 1911г. очевидно един българин не само го е съзрял, но го е и аргументирал.

Ето какво пише проф. Владикин в предговора си от 1911 година:

„Народите на класическата древност и техните цивилизации ни бяха познати само по дребнавите и баснословни описания на гръцките автори, обаче прочитането на египетските йероглифи и асиро-вавилонската клиническа азбука даде стремителен подтик към археологически разкопки на стари столици и селища, вследствие на което пред нас се откриха нови народи, нови империи и цивилизации, чиито основи са градили именно предците ни, които ни слисват със своя бурен живот и катастрофални падения.

Натъкваме се обаче на други едни въпроси: измрели ли са старите жители на отечеството ни – траките, и наистина ли дойдоха славяни от сегашна Румъния на мястото им?

Тия именно два въпроса иска да разреши нашата книга. Според нея в най-старите времена един народ, един език, разделен на много наречия, е населявал полуостровите: Балкански и Малоазийски, Дакия, Сегашна Румъния и Скития (сегашна Русия, до Киев), както и останалите славянски земи.“

„И наистина Дакия е била населена от траки, а самите славяни са дошли от същата тази Дакия. Тия въпроси бяха нескончаеми и нашата книга ги разрешава коренно, като следи развитието на народа, при волнообразното му разширение, и на езика в пространството, нуждите и времето, които са създали наречията, покрили страните от Индия до Англия, наречия, именувани сега отделни езици.

Нашият народ така е един от най-старите народи на света; той не е пришълец тук, нито е измирал. Ония, които твърдят противното, са с ограничени познания по тая обширна материя. Читатели, следейки изследванията ни, сами ще се убедите в това.

Ние даваме подтик на славянските народи да си напишат правилна история. Осветляваме тъмните страни за произхода и разселението на бялото племе, произхода на санскрита, на неговите наречия, единния произход на религиозните теории от Япония до Англия, факт, който ни показва, че един народ учи и цивилизова народите чрез разселване и завоевания.

Ние се пазихме от шовинизма, стояхме все по-близо до науката, имахме гордата амбиция да служим само на истината.

Вярно е, че материалите ни са събрани и разработени от чужди учени, ние само сме ги използвали, обаче прочитането на тракийските и етрурските надписи, разкриването езика на тия народи, велики и славни, както и новата теория за произхода и растежа на арийската цивилизация, съставляват изключително дело и са чест на младата българска наука.

Между това, едно престъпление е извършено над един от най-великите народи на древността, на които Европа и Индия дължат населението си, цивилизацията си, дори и езика, на който говорят, като е стъпкана историята му, славата му, творческия му гений и целият е хвърлен в бездните на мрака. Този народ е творецът и стълбът на арийството и гробът на предците му още стои заличен, буренясал.“

Най-старата свастика, открита до момента в Европа, намерена е това лято при село Алтимир, датирана е от V хилядолетие пр.Хр.

„Туй е тракийският народ, „най-многочисленият след индийците“, както се изразява Херодот, бащата на историята. С тая книга ние искаме да го възкресим и накараме да разкаже сам подвизите си. Той е свидетел на раждането на Египет и Халдея; той им е помагал да проходят, да растат, да се цивилизоват. Той даде религия и църковен език на Персия, на Туркистан и Индия; той основа Рим и създаде величието му; той научи финикияните да подражават индустрията му; той покори всички познати тогава страни с разселването си и асимилацията, и най-после, той обедини цивилизациите, тури на първо място братството на народите и храма на науките.

И този народ няма история!

Ето – ние му я даваме.” Проф. Н. Йонков-Владикин, 1911г.“

Гроб № 43 от Варненският халколитен некропол, датиран в края на V — началото на IV хилядолетие преди Христа, т.е. отпреди повече от 7000 години. В него са открити над 990 броя златни предмети с общо тегло 1,5 кг., сред които множество накити (диадема, обеци, огърлица, нагръдник, гривни, колан), златен фалос, два медни чука-скиптри обвити със златно фолио, както и други сечива използвани в металургията.

В гроба има повече злато, отколкото е намерено ПО СВЕТА за цялата епоха на халколита. Смята се, че Варненското злато е най-старото обработено злато, намирано в Европа, причислявано към т. нар. Култура Варна.

КОИ И КАКВИ СА БИЛИ „ТРАКИТЕ“

Местните жители, които гърците по-рано наричат пеласги (сияйни), по-късно започват да наричат „траки“. Думите „трак, траки“ на древногръцки означават „див, суров човек“ – синоним на по-късното „варварин“.  На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „необразовани“, „диви“, „варвари“, „неелини“. Терминът „траки“ е неприложим за историографията. „Все едно, да се приеме, че за 500 години не е имало българи, а „гяури“ или „рая“.” инж. Емил Живков.

Древните Балкански етноси

Тракийската етнокултурна общност обхващала източната част на Балканите, Карпатско-Дунавската зона и Северозападна Мала Азия.

Фригите обитавали значителна част от Централна и Източна Анатолия.
Скитски племена населявали по-голямата част от южните степи на днешна Украйна.
В Карпатско-Дунавската зона (днешна Влахия и Добруджа) най-известни били даките и гетите.
В Централна Северна България живеели мизите – име което във византийските хроники се е запазило като синоним на българи.
В Северозападна България и Източна Сърбия се намирало племето на трибалите.

серди – Сердика – днес шопи
агриани – Граово – днешните граовци
одриси – От Долината на тракийските царе и Севтополис до Одрин – одринци
дентелети – днешно кюстендилско Краище
пеони – около р. Вардар
меди, синти, едони, дерони, бистони и бизалти – по р. Струма
сатри и беси – в Родопите и по р. Марица
астони – Странджа
дии, кикони и сапеи – в Западна Тракия и Родопите.

Около Мраморно море, наричано още Тракийско море, живеели тините и долонките на европейския бряг, а витините, мизите (роднини на мизите в Северна България) и дарданите били на азиатския бряг. Те били тясно свързани с троянците.

Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е., смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи (част от българските археолози предполагат, че траките са дошли от североизток около 3500 г. пр.н.е. — т.е. в края на каменно-медната епоха). Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население, т.е. защитава идеята, че траките са автохтонно (местно) население. Всъщност Ал. Фол копира доказаната още от праисторика проф. Петър Детев хипотеза, че местната етно-културна общност се е оформяла от края на седмото хилядолетие преди Христа, когато са налични данни за най-старата европейска култура, създавана от палеобалканското население. Траките са просто по-младите му генерации. Преди 1989 г. П. Детев бе единствения български учен, който защитаваше тази теза.

ИЗКУСТВЕНИТЕ ИМЕНА „ПРАБЪЛГАРИ“ И „ТРАКИ“

Те разделят един и същ народ – с една и съща история, държавна традиция, едни и същи родове, владетели, обичаи, бит, фолклор, език и характер.

На негово място се представят два никога несъществували народа – „прабългари“ и „траки“. За да е кашата пълна, към тях се прибавя още едно изкуствено име – „славяни“. По тази странна рецепта кашата се разбърква във вълшебното гърне на „Великото преселение на народите“ и от него изплуват причудливи резултати – коренните обитатели на нашите земи „изчезват“ и на тяхно място се появява „славянско море“ заквасено с „прабългарска“ мая.

Званията „траки“, „славяни“ и „прабългари“ са книжни термини. А в земите ни нищо подобно не се случва в периода 4-7 век – и след тоя период тук продължават да живеят същите хора, които са живели и преди това. – http://sparotok.blogspot.com/2015/08/blog-post_19.html

„Наричани сме различно в различни периоди защото сме били огромен народ с дълга история.Имената се менят, но хората са едни и същи. Кръвта, която носим е текла и във вените на знатните Парис, Хектор, Резос, Терес, Котис, Ситалк. С древен вариант на нашата реч са си служили Орфей и Залмоксис. Обичаите ни са ехо на традиция, която води своето начало от времената когато римляни, келти, германи и дори и гърци са били все още неизвестни за историята народи.“

С науката не може да се спори. Слагам тук част от резултатите от Международно генетично изследване, поръчано и спонсорирано от Европейския съюз, проведено в периода 2006-2008 година. ПРОВЕДЕНОТО В ЕВРОПА И СЕВЕРНА АФРИКА МЕЖДУНАРОДНО ГЕННО ИЗСЛЕДВАНЕ НА Y-ХРОМОЗОМИ, ДОКАЗВА, че БЪЛГАРИТЕ са ЕДИН ОТ НАЙ ДРЕВНИТЕ НАРОДИ В ЕВРОПА! ВСЕКИ ПЕТИ БЪЛГАРИН Е С ГЕН НА 7800 ГОДИНИ ! „Този уникален хаплотип (генна комбинация – б. ред.) се предава само от баща на син“, обясни д-р Боряна Захарова, биолог от Националната генетична лаборатория в София.

Българите са сред най-старите народи в Европа. В голямо европейско проучване бе открит един генетичен маркер, който тръгва от Балканите. Наричаме го ЕМ78 – алфа и той се оказа на възраст 7800 години” – обясни проф. Д-р Иво Кременски. – https://www.facebook.com/BGIYIBG/photos/a.557561087670656/3055674114525995

„Тези научни данни бяха потвърдени от археолозите ни. Те откриха край Враца човешки кости, датирани на 7000 години. Тогава е настъпил Потопът и много от живеещите по нашите земи са се преселили из цяла Европа, за да оцелеят от бедствието”, убеден е проф. Кременски.  –  http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_88.html

Хаплотипът на един от участниците в изследването в изследването, се повтаря у общо 158 мъже от Европа и от Мала Азия. Точно 8 македонци имат същата генна комбинация като неговата, 3-ма румънци, 9 жители на главния град на сръбската област Войводина – Нови Сад, 4-ма поляци от Варшава… Повечето са хора от славянски държави, но кръвният маркер сочи, че конкретно изследвания българин има по един генен близнак в Северна Гърция, както и в областта Ломбардия, Северна Италия, където през VІІ в. са се заселили Алцековите българи.„Въпросният генетичен маркер ЕМ78 – алфа (който е на 7800 г. – б. а.) е открит и в Египет, у доста хора в Кипър, както и в Палестина.

Около 20 на сто от днешните български мъже се оказват носители на този ген, който няма аналог никъде в света. Тези мъже са кръвни потомци на местно население, живяло по земите на днешна България още от VІ хилядолетие пр.Хр. Сиреч векове преди времето на траките, според официалната историческа наука! Но и векове след тях! И това мъжко население през цялото това време никъде не се е преселвало, нито е влизало в сексуален контакт с жени от народи, живеещи извън Балканите….“

Кръвните проби са обособили славянските народи в групата „Източна Европа”. В нея са руснаци, беларуси, украинци, поляци, словенци, хървати и изненадващо латвийци и литовци! Нас ни няма сред тази група народи![ Групата на NEO-DANUBIAN /“славянската“ група/ е представена в България едва с 5%, точно колкото и TURANID /“тюркската“ група/!

Истината, която е широко известна в научните среди е, че общо 60% от днешните българи са европеиди от средиземноморската група – MEDITERRANIAN, сиреч преки потомци на автохтонното население, живяло на Балканите и Мала Азия. Тази европеидна група е представена най-силно именно в България ! Интересното е, че сред гърците, имаме едва 40% от този ген, доста по-малко от българите. Това е обяснимо, тъй като гърците/данайците са пришълци на Балканите дошли от Африка и Египет едва отпреди 3 500 год.пр.Хр., смесили се с автохтонното българско население.

Пренасянето на част от старата Велика България отвъд Дунава от Аспарух не е завладяване на нови територии, а завръщане в прастарата прародина („Мадари“ на сродните с прабългарския език санскрит и хинди означава Отечество/ Прамайка. Така се казва и един от първите градове построени от кана Аспарух).

Тук е било нашето отечество до преди повече от 4 хиляди и петстотин години, когато сме били част от индо- европейските племена (народи) обитавали тогава нашите земи (Шопов, 1998).

Разглеждането на формирането на индо- европейските народи и преселенията им (Шопов, 1998) показва, че създаването на европейската общност се явява възстановяване на индо-европейската общност, съществувала преди хиляди години. (Пра)* българският календар е най- ранният индикатор за наличие на обособена българска народност. Неговото начало е 5505 г. пр. Христа, което съвпада с времето на Библейският Потоп, датиран независимото с два различни метода от Rayan & Pitmann (Wilford 1996) и Shopov et al., (Институт по океанология – БАН, гр.Варна, 1996). Потопа е станал в Черноморският басейн, тогава обитаван от индо- европейците, в това число и от предците на българите.- http://alexandradelova.blogspot.com/2015/02/blog-post_88.html – ПОТОПЪТ.

Или казано на кратко траки генетично е равно на „прабългари“

Това потвърждава и съвремената наука. Ето защо:

„За нас изконното население на българските земи са траки и в този смисъл ги приемаме за прабългари, вие като народ сте 49 на сто траки.“ Това заяви на 27.05.2009г. за “Труд” от Цюрих новата директорка на швейцарския Институт по генетика “Игенеа” Аманда Фелбер на въпрос: “Защо праотците ни не са споменати в изследването на нашите корени”.

“Това са генетични статистически данни. Става дума са сравнителни стойности, а не за качествени изследвания”, каза г-жа Фелбер. За да изготвят статистиката си, генетиците са взели слюнчени проби от представителна група българи. Изследвани били по бащина линия. Фелбер обаче отказа да назове точната бройка на изследваните. Категорична бе обаче, че учените работят по изпитани методики. Копирано от тук:  http://www.bulblog.com/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B3%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA/

Разновидност на свастиката (triskelion, триквестер) 
върху каменен блок от Плиска.
При древните Българи Триквестерът е символизирал Световното дърво, модела на обединените Горен, Среден и Долен свят.Забележете,  двуцветен също като шумерските, бил и първообразът на свастиката – така наречената “Затворена Свастика” на българите. Затворената Свастика е знак, който е бил използван само и единствено от българите.

Два български варианта на свастиката издялани на камък конски тамги (жигосван знак за собственост) или върху народни шевици от Родопите.

Затворена свастика, намерена при разкопки около Разлог : – от разкопки на църквата в Добърско. Малцина знаят, че великият наш цар Калоян е бил погребан с дреха, украсена с извезани по шевиците „обратни“ свастики – сувасики:

От кога соларният символ „спирала“ обаче се използва от траките ? Вероятно още от времето на „предтраките“ (4000 г.пр.н.е., и даже неолита – V хил. пр.Хр., защото спиралата и свастиката често се срещат по неолитни глинени съдове и култови предмети от района на Стара Загора и Нова Загора, представени в РИМ на тези градове.

Тракийска ваза със свастика – често срещан символ и при българите – по шевици и килими.

И така, уважаеми читатели, оказва се, че българите са наследници на траките,  не само на база  сходствата в сравнителния анализ на керамиката, погребалните обичаи, археологическите находки и символите на двете култури,  но и  според последните генетични изследвания публикувани у нас – http://history.rodenkrai.com/files/dnk_na_bulgarite.pdf –

„Тази хипотеза има вече множество привърженици и изглежда – не без основание. Както виждаме от представените данни за хаплогрупите в България, у нас има не малка част от населението, която е носител на стари балкански гени, обособени на Балканския полуостров преди няколко хилядолетия.

Нашата официална наука твърди, че „коренното” население на Балканите е било избито от траките, които нахлули от север. После римляните дошли, траките мистериозно изчезнали и на Балканския полуостров се настанило голямото неорганизирано и слабо развито„славянско море”, командвано от малката орда диви прабългари, срещу които византийският император изпраща цялата си войска и флот. Как така хем предците ни са диви, слабо развити и доброволно се подчиняват на Аспаруховите българи, които ги повличат срещу една цяла империя, на нас не ни се обяснява.

Нашите учени обаче пропускат да споменат, че много декоратични елементи от праисторическата ни керамика намират продължение не само при траките, ами и могат да бъдат открити върху българска керамика от 8-10 век, както и като шевици върху запазени автентични български народни носии от 18-19 век.“

Как е възможна подобна приемственост, ако траките нямат нищо общо с„коренното” население на Балканитеа славяните и прабългарите са също пришълци, които никога преди това не са населявали тези земи? Има много голямо логическо противоречие от гледна точка на материална култура и от гледна точка на генетиката. И въпреки това НИКОЙ от хората, които пишат учебниците днес не се интересува от този въпрос и поколение след поколение нас ни учат да вярваме в един и същ остарял и неверен МИТ.

„Има огромни прилики и между старобългарските и тракийските оръжия, керамика, жилища и погребални обичаи. А точно тези неща оформят облика на всеки народ. По специфичните особености на материалната култура един археолог може да определи кой, кога и къде е живял. Сравнението на тракийски и старобългарски артефакти показа, че не е имало никакво заселване на чужденци през VII-ми век, а хора от балкански произход са освободили родната си земя от подтисничеството на Източната Римска Империя.

Аспаруховите бойци са имали материална култура, която e била присъща и за траките преди римското завоевание…т.е. на север и на юг от река Дунав са живели едни и същи хора…“ – http://sparotok.blog.bg/politika/2010/06/09/zabranenite-sravneniia-na-starobylgarski-
nahodki.559464


Преслав, манастир „Под Вълкашина“. Купа рисувана керамика.

А ето какво пише и археолога проф. Диана Гергова от НАИМ във втората част на книгата си „Прабългарски и тракийски следи, 124 с., София: издателство Изток-Запад, 2006г.:

„Отбелязани са сходни погребални практики на доброволната саможертва „сати” в най-високите нива на тракийските аристократични кръгове в Тракия, Македония, Скандинавия, Индия и у прабългарите.

При изследванията бяха потърсени възможните ранни контакти на траки и прабългари , способствали за споделянето на общи идеи, чрез документирането съседството на масагети и прабългари в Азия, както и възможните влияния на съществувалите дори и до VІ в. и практикуващи ритуалната ликантропия и секретните залмоксисови празници аристократични общества върху появилите се тук нови вълни от прабългари и склавини.

Разгледано е и наличието на сходство при паметниците, свидетелство за споделянето на общи модели за света в евразийското пространство ( есхарите и мандалите) още през І хил. пр. Хр. , както и за изповядваните от българите различни религии (християнство, брахманизъм, ислям).

Паметниците на тракийската торевтика, парадните шлемове от гетския ареал и парадните шлемове на владетелите от Първата българска държава, както и подчертаната връзка на религиозните практики и символика на вълка са една нишка, която може да бъде проследена и идеологически, и иконографски, както в българското така и северноевропейското средновековие.

Отбелязана е и приемствеността в редица обичаи, обреди и вярвания. Кучето и вълкът са считани за тотемни животни както при гетите, така и при прабългарите и при казълбашите.

Обърнато е внимание и на изключително изгражданата от дърво архитектура в района на текето край Свещари, отбелязана като характерна за българите, в разказите на Ибн Фадлан.

Разгледана е приемствеността в архитектурните традиции на тракийските земи и Средиземноморието, наследена в архитектурата на гробниците мавзолеи на Иран и Предна Азия до Средновековието. „

И така вярваме, че можем да назовем точният отговор за корените на произхода ни, който е:

Българите, които назовават траки според предишните паметници

Той може и да звучи странно за съвременника, но затова пък е верен.

Петър Добрев – най-известният популяризатор на „памирската теза“ за произхода на българите, пише в един от трудовете си:

“Съгласно една доста разпространена във Византия традиция на българите се е гледало като на народ, произлизащ от древното тракийско племе бриги или фриги. Преки сведения за това е оставил Димитрий Хоматиан.” – Петър Добрев – “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” – стр. 145 – 148″

Твърде интересно е и категоричното сведение на хрониста Фулко, френски свещеник, в неговото описание на първия кръстоносен поход от 1096 г., което свързва жителите на България с обитателите на антична Тракия и което предава буквално, че българите били назовани “траки – според предишните паметници”.

„Hinc iter aggressi per fines Vulgariorum, quos vocitant Thracas, ut habent monumenta priorum“ .

„Оттук те поели път през земите на българите, които назовават траки според предишните паметници.” ЛИБИ (Лат. източници за бълг. и-я), т.III, с.111, С.1965

РИМ Плевен, Вотивни ръце на Сабазий”, датирани II-III в. – бронзови благославящи ръце. Жестът на благословия е отличителен символ за ръцете на Трако-фригийския бог Сабазий още от бронзовата епоха. Чрез орфическите си характеристики той се свързва с легендарната реформа на Орфей и със системата на тракийския орфизъм.

Византийския историк от 15 век Лаоник Халкокондил казва, че трибалите – тракийски народ – са били най-древният и най-големият от всички народи. „Сега те биват наричани българи”, казва той. От трибалите, според стари автори, произхождат и сърбите.

„Траките“ са основната съставна част от войската и главнокомандващите на Александър Велики (около 20 000). Когато стига до Бактрия, той дава земя на голяма част от войската си, и дори оставя „тракийските“ си военачалници да владеят Бактрия. И до днес обаче по тези места не знаят нищо нито за „траки“, нито за „македонци“, но знаят отлично кои са българите – в Афганистан „българин“ означава човек, живеещ отвъд планините /в северен Афганистан – древна Бактрия/. – Петър Добрев – “Необясненото и необяснимото в ранната българска история” – стр. 145 – 148″

„ТРАКИ“ И БЪЛГАРИ – ЕДИН И СЪЩ НАРОД

Не е ли странно – днешните гърци били наследници на старите гърци, днешните румънци – на старите даки, днешните албанци – на старите илири, сърбите – на трибалите, днешните македонци – на старите македонци (според македонизма), днешните турци – на троянците (според днешната турска „наука“, а днешните българи нямали нищо общо с най-многобройния народ на античността – траките, които живеели по нашите земи, но изчезнали малко преди да дойдат на конете си пришълците „прабългари“. Този безмислен историографски шаблон е упорито налаган от науката през целия XX век . Българите от края на XVIII и началото на XIX век изобщо не са и предполагали, че науката им готви такава изненада – да обяви Свещената им Бащина земя за късно придобита.

За да успее тази теория, е било необходимо преди това да се заличи писмовното историческо наследство на българите. За тази цел през двадесетте и тридесетте години на XIX век започва масовото унищожаване на автентични исторически документи, съхраняващи се в библиотеките на по-големите български манастири. През 1821 г. по заповед на владиката-фанариот Иларион Критски е изгорена Търновската патриаршеска библиотека. Гръцки, руски и австроунгарски платени агенти изгарят или изнасят от България хиляди томове безценни български книги, с което заличават местния изворов материал, който би трябвало да постави основата на бъдещата Българска историография. За унищожаването на огромен брой ръкописи – „от 30 до 50 товара книги във всеки манастир“, свидетелства възрожденецът Йордан Хаджиконстантинов – Джинот.

Унищожаването на старобългарските исторически книги е факт, който под давлението на гърците и папата започва още в IX век. По-късно през турското робство от България са изнесени над 3000 ценни ръкописа, голяма част от които сега се намират в Русия, Украйна, Молдова и Румъния, както и във Ватикана. По времето на гръцките фанариоти започва и едно систематично унищожение на български книги (главно исторически). Известни са стотици такива сведения, но тук ще споменем само някои от тях

1. В 1825 г. в манастира „Зограф“ (в Атон) масово са изгорени български древни книги (пергаменти) и български ръкописи в пещта за печене на хляб (изпечена бил цяла фурна хляб с тези „подпалки“;

2. В манастира „Св.Наум“ на Охридското езеро гръцкият игумен Дионисий (анадолски грък) изгорил всички български книги;

3. В 1840 г. шуменският епископ (грък), освещавайки църквата в с.Въча, заповядал да хвърлят ръкописните български книги в една яма на гробищата;

4. В 1825 г.по заповед на гръцкия митрополит Иларион Критски, фанариотско аутодафе изгаря скритите книги на Търновската патриаршеска библиотека;

С подобни действия се унищожават целенасочено най-ценните книги и библиотеки. Това по-късно дава предпоставки за поголовно фалшифициране на най-ранната българска история от гърците, които злобно подхвърляли – „Ха, вие българите не си знаете историята и не знаете, че сте най-древните на Балканите. Сега не можете и да го докажете...“

След Освобождението Българската историческа наука и Българската археология се създават и управляват половин столетие от австроунгарци и руснаци. Българите, които са допуснати да се занимават с история са или виенски, или руски възпитаници – сиреч те вече са превърнати в духовни еничери. Светци на Българщината като Зографският летописец, йеросхимонах Спиридон Габровски, поп Йовчо от Трявна, академик Цани Гинчев, д-р Ганчо Ценов и множество други истински радетели на историческата истина са инкриминирани и дори превърнати в посмешище от същите тези имперски слуги. Еничерите не се посвениха да се подиграят дори и с Паисий, Раковски и още цял ред български възрожденци, като ги обявиха за наивни лаици.

Безспорно доказан, но умело „забравян“ факт е, че до края на XIX век Русия е била двуезична – използвали са се простонародния руски език и книжовния старобългарски.

Ето откъде идва влиянието и сходствата между българския и руския език. То е от българския към руския, а не обратното. Същото важи и за останалите страни, които са били под влиянието на старобългарския език. Дълги години цяла плеяда учени се надпреварват да ни убеждават, че езика на древните българи бил изчезнал, защото „се претопил в славянското море“. И къде е това „славянско море“ след като установяваме, че съгласно съвременните генетични изследвания групата на NEO-DANUBIAN /“славянската“ група/ е представена в България едва  при  5% от съвременните българи.

ЗАЩО ТРАКИТЕ „ИЗЧЕЗНАХА“ ОТ УЧЕБНИЦИТЕ ПО ИСТОРИЯ?

Този въпрос е много уместен, като се имат предвид най-новите открития на тракийски гробници, могили, храмове, градове и антични съкровища в това число и тракийска писменост, новите открития за Потопа в Черно море преди 7600 години и т.н. Преди да изчезнат от учебниците, траките „изчезнаха“ от историята. Така се процедираше с неудобните от политическа гледна точка народи и те съгласно ленинско-марксистко-сталин- ските концепции „изчезваха“ от историята. Тази руска теория за „изчезналите“ народи беше разработена отдавна. Първо народите изчезваха теоретически (на книга), а след това и физически по сталинския принцип – „Има народ – има проблем, няма народ няма проблем“.

Траките трябваше да „изчезнат“, защото това влизаше в противоречие на изгражданата геополитическа ос – Москва-Белград-Атина. За да се засилят позициите на Атина, трябваше да бъде скрита истината за древната история на България и тракийската култура, която беше на по-високо стъпало от гръцката. Трябваше също да бъдат заличени и древните връзки между траки и българи, по този начин се отваряше дупка в българската история и даваше основание да се твърди, че днешните българи нямат нищо общо с античното население на Балканския полуостров – една опашата лъжа!

Ето така била поставена „каруцата пред коня“ в световната, и в частност българската историография – българите бяха нарочени за тюрко-татари, без оглед на очевидните факти – терминът татари се появява XII вектерминът тюрки – VI век, а науката е доказала със сигурност, че етнонимът българи е засвидетелстван поне от IV век (Анонимен латински хронограф). Очевидно е, че българите не могат да бъдат и славяни поради същата причина – за славяни се говори едва от началото на ХVI век. До този момент измисленото понятие „славяни“ не съществува, а източниците говорят за склавини или склавени (на гръцки: Σκλάβήνοι – Sklábēnoi, Σκλαύηνοι – Sklaúenoi, or Σκλάβίνοι – Sklabinoi, Σκλαβινίαι ; на латински: Sclaueni, Sclavi.

Нещо повече – Теофилакт Симоката, късноантичен историк от началото на 7 век пише„Гети, наречени още склавини прекосяват границите на Тракия… Склавини или гети защото така бяха наричани в древността.“ Сиреч траки…Чудно тогава, за какво спорят вече второ столетие туркофилите и славянофилите в историческите научни среди!? Тук няма място за спорове! Ако изобщо трябва да извеждаме произхода на българите от някой от древните народи, разбира се, че трябва да започнем проучванията си от траките, защото те, според науката са „изчезнали“ от територията на Балканския полуостров, тъкмо когато „прабългарите започнали да го завладяват“!

Първата в сегашните български земи столица Плиска. Градежите на (пра)българите са същите като на траките – гети, одриси и даки. Строителния стил на Плиска и Преслав е идентичен на тракийските градежи от Старосел и Костещи (Стара Дакия).

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ ОТГОВАРЯЙКИ НА ВЪПРОСА „ТРАКИ ЛИ СА БЪЛГАРИТЕ”? – МОЖЕМ ДА КАЖЕМ :

Неоснователно преекспонираният в историографията през последния един век термин „траки“ не е етноним, а е общностно название, характеризиращо над 80 сродни племенни групи, с което общностно название гръцките пришълци са наричали автохтонните неелинизирани народи на Балканите в периода на еленизма. На гръцки нарицателното „траки“ е добило значение на „варвари“, „необразовани“, „неелини“. С две думи – колкото и еретично да звучи – терминът „траки“ е неприложим за историографията. Все едно да обявим, че в XV-XIX век на Балканите не е имало българи , а „гяури“, само защото османските дефтери твърдят това.

Като се има предвид горното, би следвало оправдано да сложа етнонима „траки“ в кавички.

Истинското име на земите, заселени от край време с българи е БАЛГ, БОЛГ, БАЛК , БАЛХ, БУЛХ, БЕЛГ, БОЛГА, БЪЛГАРИЯ, БОЛГАР, БОЛГАРДАГ, БАЛХАШ, БАЛКАРИЯ, (в т.ч. Валахия или Влахия) и т.н. Коренът на всички тези наименования е Б-Л-Г / Б-Л-К, аналогичен с корена на българското народностно име.

А как е истинското име на автохотонния народ населявал Балканите преди идването на африканските колонисти – данайците в 1511г. пр.н.е., превърнали се в следващите векове в „елини“, а по-късно и в гърци и какъв е коренът на неговия етноним?

Имай търпение читателю, нека не избързваме, и преди да научим кой всъщност е този народ, да видим общото между „траките“ и българите. Паралелите са твърде много, и пренебрегването им говори единствено и само, че в историческата наука, при обсъждането на тези въпроси досега е надделявал политическият момент, а не обективният безпристрастен анализ.

Каменна оброчна плочка с тракийския конник . Сведенията за почитането на Хермес от тракийските царе, с които те свързвали своят произход ни кара да мислим,че всъщност тракийският конник е именно херойзиран тракийски цар. Чрез култа към бог Хермес, когото е почитало пелазгийското население на о-в Самотраки, чийто произход се сравнява и с култа на останалите Самотракийски богове, наречени Кабири, вниманието ни за основите на култа към Тракийския конник се насочва именно към племето пеласги, наричано още пелгари, с които се свързват и засвидетелстваните от античните автори „тракийски“ мистерии на о-в Самотраки. В древността острова е бил населен с тракийски племена и оттам идва и името му. (Гърците се заселват там едва към 7 в. пр. н. е.) .

Името им, обаче, е достигнало до нас транскрибирано ПРЕЗ ГРЪЦКИЯ ЕЗИКВ гръцкия език, обаче, ЗВУКА “Б” се предава с “МП” или „В“ и под “П”/“В“ при превод от гръцки на български трябва да имаме предвид звука “Б”, в гръцкия език СЪЩО ТАКА НЯМА ЗВУК “Ъ” , който се предава, чрез „Е“/ „О“. Вероятно се досетихте вече… да, точно така,  произнесено по правилата на българския език името им е беласги или още по точно белгари/болгари/българи.

Мадарския конник, Счита се за изображение на български владетел от първото българско царсто – Крум, Тервел или Омуртаг, обвързан е с името на Тангра и е в синхрон с далекоизточните традиции на българите. Кой обаче е той – конникът от Мадара? Завърналото се оригинално вярване? Българите са си пак в дома, със старите богове. Второто му раждане? Завръщането в къщи, където може да бъде пазен и тачен?

По всичко изглежда обаче, че МЕЖДУ ДВЕТЕ ИЗОБРАЖЕНИЯ имаме много ясна тракийска връзка. Аналогиите с тракийският херос са  видимо ЯСНО изразени. Вгледайте се. Има няколко почти канонични прилики в двата образа. Мадарския конник по съществото си е едно голямо копие на всичките 7000 малки оброчни плочки от светилищата на Тракийския конник, намерени в днешните български земи.

Това, което се премълчава

Мадарската голяма пещера в скалите над която е релефа е тракийско светилище, вероятно по – древно и по – голямо от делфийското . В него са намерени оброчни плочки с Тракийския конник, както и прочутият зодиакален календар на българите, чието начало датира от 5505г. пр. Хр. . Малката пещера в съседство е люлка на още по-древна цивилизация.

Обикновено доказателство за светостта на мястото са и погребенията. Макар и да не е намерено погребение на Омуртаг или прабългарски владетел, и на платото, и в подножието му има тракийски надгробни могили – първенци, избрали мястото за свое последно обиталище.

354 г. – Българското име се споменава в анонимен латински хронограф. Хронографът е изграден върху по-стар гръцки оригинал и е запазен в два преписа. Събитията в единия препис достигат до 234 г. и в него българското име липсва. Преписът, датиран от Момзен, А. Куник, В. Розен към 334 г., включва в числото на семитските народи с техните родоначалници и българите. „Ziezi ex quo Vulgares“ – Зиези, от който са българите. За да се избегнат неудобствата от „ранната“ поява на българите в полезрението на латинската историография, повечето историци приемат предложената от Гутшмид версия, че българите са вписани при последния правен в 539 г. препис на хронографа. Така датирането се изтегля в едно наситено с българско присъствие време. Само, че дали това в действителност е било така….

TEMPORA INCOGNITA НА РАННАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ – http://www.protobulgarians.com/Kniga%20AtStamatov/Izvori%20-%201%20chast.htm

Източник: Блогът на Александра Делова – alexandradelova.blogspot.com