1000 София, ул. Алабин 50 А

Скални образувания

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са фантастични скални образувания, намиращи се близо до гр. Белоградчик в Западния Предбалкан. На височина достигат до 200 м и образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км.

В скалния комплекс се разграничават три основни групи. На изток е Фалковската група. Тя се състои от Момина скала, формата на която наподобява огромна глава на момиче. Тук са Пчелен камък – убежище на диви пчели, Орлов камък – обитаван от скални орли и Боров камък – скала с отвесни червени стени и на върха обрасла с вековни борове. Централната група се намира над Белоградчик. Тук са Мислен камък, Конникът, Мадоната, Монасите, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава и Кукувицата от която при силен вятър се чуват звуци наподобяващи вика на кукувица. На запад е Збеговската група. Тя включва Близнаците, Магаза която е съставена от падини, пещери, пропасти, мостове, гъби, кули и други фигури. Последната скулптура в скалния комплекс е Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст.

Белоградчишките скали са обявени са природна забележителност през 1949 г. Те са в списъка на 100-те национални туристически обекта на България.

Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди са скални образувания, намиращи се в югозападното подножие на Пирин, в околностите на Мелник. Те са световно известни и са едни от най-посещаваните забележителности в България. Освен самите пирамиди могат да се видят и много други скални образувания – скални гъби, игли, конуси, кораби, островърхи куполи и други интересни фигури.

Най-внушителни са четирите пирамиди край село Кърланово. На височина достигат до 100 м, склоновете им са пясъчни и на места напълно отвесни. На върхoвете им има широколистни растения и гори. Чудната гъба край Мелник като с огромен чадър е запазила лежащата под нея скала от разрушаване.

Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и формиране и непрекъснато променят своя облик. Обявени са за природна забележителност през 1960 г.

Стобски пирамиди

Стобските пирамиди са едни от уникалните скални творения на природата в България. Намират се над село Стоб в западния дял на Рила планина. На височина най-високите достигат до 12 м а средната височина е 7-10 м. По форма са разнообразни, като повечето са конусовидни с каменна шапка на върха наподобяващи на гъби. Основите им са широки и се сливат помежду си. Пирамидите разположени на северния склон са по-добре изразени, тъй като са по-малко. На южния склон са повече. Тук те са по-нагъсто и са по-големи. Цветът им е от жълто до кафяво. Образували са се под въздействието на топящи се ледници от високите части на Рила планина, ерозията и изветрянето.

Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават и до днес своята работа – едни пирамиди изчезват, други се появяват. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1964 г. Със своята красота и величие те привличат много посетители от цял свят.

Чудните мостове

Чудните мостове са известни и с името Скалните мостове. Те са скален феномен, находящ се в Западните Родопи на 1450 м надморска височина под връх Голям Персенк.

Образували са се от ерозионната дейност на пълноводна река, която през пукнатини е образувала водна пещера, чийто таван след време на места изтънява и се срутва. Така са се появили Големият и Малкият мраморен мост. Големият на ширина е 15 м, а дължината му е почти 100 м. В най-високата си точка на височина достига 45 м, а ширината му е 40 м. Малкият мост е дълъг 60 м с височина на арката 30 м. Той се намира на около 200 м от Големия мост по течението на река Еркюпия. След него има и съвсем малък трети мост, които е понорна пещера, в която влиза реката. Около Чудните мостове местността е обрасла с вековни иглолистни гори.

И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически посещения. Може да се мине под тях и върху тях. В околността има множество пещери, но много малко от тях са пригодени за посещения. Чудните мостове са един от 100-те национални туристически обекта на България.

Лакатнишки скали

Лакатнишките скали се намират в Стара планина на левия склон на Искърския пролом – община Своге. Името на скалите идва от завоя, които прави река Искър на това място – форма на сгънат лакът. Скалите са почти вертикални, изградени от червени пясъчници и варовици. На височина на места достигат до 250 м. Вследствие на външните фактори на Лакатнишките скали са се образували различни фигури като пирамиди, кули, зъбери и др. Районът е карстов и там се намират голям брой карстови пещери. Най-известни от тях са Темната дупка, Свинска дупка, Аржишка дупка и др.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г. След 1989 г. са обявени за защитена местност и са включени в Природен парк Врачански Балкан.

Триградско ждрело

Триградското ждрело е красив пролом, намиращ се на 1,5 км от село Триград. Трето е по дължина след Буйновското и Трънското ждрело. Дължината му е 7 км, като същинското ждрело е 2-3 км. То представлява отвесни варовикови стени в основата на които минава река Триградска. Западната стена на ждрелото е с височина 180 м, а източната достига до 300 – 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, като по нататък в по-северните части намалява и достига до 100 м.

Тук се намират пещерите Дяволското гърло и Харалийската пещера. Триградското ждрело е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Вратцата

Вратцата е проход находящ се в Природен парк Врачански Балкан. Средновековното му име е Вратица. Наричан е така заради крепостта Вратица от X -XII в., останки от която са се запазили и до днес. Вратцата се простира на площ от 2 хектара. Проходът е ждрело на река Лева. Скалите на прохода са едни от най-високите на Балканите. Югоизточните стени са с височина 110 м, а северозападните са още по-високи – достигат до 400 м. През него минава пътят за село Згориград, хижа Пършевица и пещерата Леденика.

Намира се много близо до град Враца и е символ на града. Проходът е обявен за природна забележителност през 1964 г.

Трънско ждрело

Трънското ждрело се намира на 3,5 км на север от град Трън, близо до с. Ломница и е пролом на река Ерма.

Скалите на ждрелото на височина достигат над 100 м. Река Ерма е прорязала варовиковите скали и в основата на ждрелото разстоянието между стръмните брегове е 3-4 м. При преминаването си през ждрелото реката е образувала водовъртежи и бързеи и един петметров водопад.

Има изграден мост по които може да се премине безопасно и да се разгледа този природен феномен. Трънското ждрело е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Каменна сватба

Уникалният феномен Каменна сватба се намира до с. Зимзелен на 3 км от Кърджали. Тази скална група е част от Кърджалийските пирамиди. Фигурите на височина достигат 10 м и наподобяват хора, животни и др. Каменната сватба е разположена на площ от 50 дка.

Формирането е започнало още преди около 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море с непрекъсната вулканична дейност. След отдръпването на водата от вулканичната пепел и скални късове са се образували красиви скали. Под въздействието на вятъра, слънцето и дъжда са се оформили тези красиви и загадъчни фигури. На цвят фигурите не са едноцветни, което се дължи на наличието на метални оксиди.

Легендата за тази Каменна сватба разказва за обичаите в древността – всеки който зърнел лицето на булката се вкаменявал. При една сватба духнал вятър, който отвял воала на булката и всички сватбари се вкаменили.

Скалният феномен е обявен за природна забележителност и защитен обект през 1974 г.

Leave a reply