Киселото мляко
Киселото мляко се получава от прясно мляко, чрез ферментация. Микроорганизмът който предизвиква тази ферментация се нарича lactobacillus bulgaricum. Именно той е открит за пръв път е описан от д-р Стамен Григоров – българин.
Той е роден в с. Студен извор, Трънско през 1878 г. По професия е български микробиолог и лекар.
През 1905 г. д-р Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. Първоначално той описва мечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно е наречена lactobacillus bulgaricum.
Днес официалното име на млечнокиселия микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.
Има много теории за произхода на киселото мляко – турците, гърците, иранците и други казват че е тяхно, но траките са първите които са хапвали кисело мляко. И най-важното е, че българин е открил млечнокиселата бактерия.
Компютърът
В днешно време компютрите не само са неделима част от нашия живот, но и необходимост.
Първата автоматична елетронноизчислителна машина е изобретена през 1939 г., от Джон Атанасов – българин.
Джон-Винсент Атанасов е роден на 4.10.1903 г. близо до Хамилтън – Ню Йорк. Майка му Айва Луцена Парди е учителка по математика, а баща му Иван Атанасов е български емигрант от с. Бояджик, Ямболско. Още от малък има интерес към математическите принципи на операциите, към бройните системи и най-вече към двоичната бройна система. През 1926 г. защитава магистърска степен по математика. Работи и прекарва часове с калкулатора на Монро. Има огромно желание да направи по-добра машина за пресмятания. През март 1939 г. Джон Атанасов, заедно с помощника си Клифърд Бери започват работа по създаването и усъвършенстването на ABC – „Atanasoff – Berry – Computer“.
Джон Атанасов посещава България два пъти – през 1970 г. когато е награден с орден „Кирил и Методий“ – първа степен и през юни 1985 г. – когато е приключил историческия спор и той вече е признат от съда за изобретател на първия компютър. Тогава е награден с орден „Народна Република България“ – първа степен.
От 1988 г. името на Атанасов носи и първия астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория „Рожен“
Най-далечната планета
През 2003 г. българският астроном проф. Димитър Съселов открива най-отдалечената от нас планета OGLE – TR – 56b. Тя се намира в съзвездието Стрелец и е на 5000 светлинни години от Слънцето.
Димитър Съселов е роден в София, син е на арх. Димитър Съселов. Следва във Физическия факултет на Софийския университет. През 1980 г. още като студент публикува свое изследване по астрономия в международно научно издание, след което е поканен за специализация в Торонто. През 1998 г. е поканен за професор в Харвард. Там между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по астрономия.
Чрез разработения от него „транзитен метод за търсене“ през 2003 г. открива най-отдалечената от нас планета. Екипът на проф. Съселов чрез телескопа „Кеплер“ на базата на „транзитния метод“ открива стотици планети подобни на Земята. Той твърди, че в нашата галактика има над 100 милиона планети сравними по размер със Земята. Според проф. Съселов науката ще измени до неузнаваемост мирогледа на човечеството в близките години.
Понастоящем проф. Димитър Съселов е директор на Харвард-Смитсониън център по астрофизика.
Нивалин
Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Също така препарата се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията – при лечение на олигофрения, във физиотерапията – за лечение на ангионеврози, неврити и др.
Нивалинът е открит през 1959 г. от проф. Димитър Пасков. Той е роден на 18.10.1914 г. в Горно Броди, днес Гърция. След специализацията си в Русия, през 1959 г. защитава докторат, а през 1961 г. става професор. Ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София.
През 1959 г. съвсем случайно открива подобрения в състоянието на болно от детски паралич момиче, което е пило от водата в която се седяли кокичета, оставени от родителите.
Димитър Пасков извлича алкалоид от листата и цветовете на блатното кокиче, който е наречен галантамин. Изолирана в чист вид тази съставка е наречена Нивалин.
Името на проф. Димитър Пасков е свързано с 20 изобретения и лекарствени форми. През 1961 г. получава Международната награда за наука „Еньо“.
Фотокопирната техника
Създаването на фотокопирната техника става възможно, благодарение на откритието за фотоелектрентното състояние на веществата, направено от Георги Наджаков през 1937 г.
Георги Стефанов Наджаков е роден в гр. Дупница на 07.01.1897 г. През 1920 г.завършва физика и математика в Физико-математическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1921 г. е назначен като асистент по експериментална физика към същия факултет, а през 1937 г. оглавява катедрата по опитна физика.
От 1925 г. до 1926 г. е на специализация във Франция при Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. Тук започва своите изследвания на фотоелектричните процеси, въз основа на които през 1937 г. прави първото си голямо откритие. Той създава ново стабилно състояние на веществата – при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата при които е възможно това явление Наджаков нарича фотоелектрети.
Наджаков има приноси и в развитието на лазерните технологии, както и за производството на чисти силициеви кристали.
Публикувал е над 60 научни труда в областта на физиката. През 1967 г. му е присъден медал на мира „Фредерик Жолио-Кюри“.
Електронен часовник
Най-новият начин за показване на времето – електронният часовник е изобретен от българин. Неговото име е Петър Петров.
Петър Димитров Петров е роден на 21.10.1919 г. в с. Брестовица. През 1944 г. заминава за Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електро-механично и гражданско инженерство. През 1951 г. заминава за Торонто и участва в проекти за изграждането на американски военно-въздушни бази. През 1956 г. заминава за Индокитай за строежи на мостове и електроцентрали. По късно на собственоръчно проектиран катамаран отплава за Мелбърн, Флорида.
През 1963 г. е извикан от Вернер фон Браун в Хънтвил за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата Аполо.
През 1968 г. основава Кеър Електрикс и като използва познанията си през 1969 г. създава прототипа на първия дигитален ръчен часовник в света, наречен „Пулсар“. Моделът по това време се продавал за 2100 щатски долара. На изложение в Смитсоновския институт все още се намира едит от първите модели електронен ръчен часовник.
Първият транспортен пътнически самолет
Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет „Douglas DC-3“ е българин. Неговото име е Асен Йорданов.
Асен Йорданов е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София. Баща му Христо Йорданов е инженер и химик. Още от малък започва да прави хвърчила, а по-късно е изпратен от баща си да учи в Гренобъл, но той се записва в училището за пилоти на френския летец-конструктор Луи Блерио. На 16 г. се завръща в България и постъпва в аеропланното отделение край Свиленград. Там през лятото на 1915 г. завършва конструирането на първия български самолет „Експрес“, който е признат за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател.
След Първата световна война, Ньойският договор забранява България да има авиация и през 1921 г. Асен Йорданов заминава за САЩ. Първоначално върши каквато и да е работа и изучава английски. По-късно става чертожник в конструкторското бюро на Къртис. Учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. След завършването си е назначен за главен конструктор на концерна Къртис. Член е на конструкторските екипи и така се стига до създаването на транспортния самолет „Douglas DC-3“, а по-късно и „Боинг Б-17“, „Локхийд Р38 Лайтинг“, „Къртис – Хоук 81“, както и бомбардировачите „Б-24“ и „Б-29“.
По-късно открива авиационно училище. То се превръща в най-авторитетната школа за пилоти за гражданската авиация на САЩ.
Въздушна възглавница
В днешно време, в напрегнатият ни и забързан живот катастрофите са все по-често явление. Една от допълнителните екстри които ни предпазват при катастрофи е въздушната възглавница изобретена от Асен Йорданов – българин.
След Втората световна война Йорданов престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области. През 1950 г. започва работа по сигурността при автомобилите. Работейки в тази област, той се явява и един от създателите на въздушната възглавница.
Телефонен секретар
Прадядото на телефонния секретар е изобретение създадено от Асен Йорданов – българин.
Телефонният апарат Джордафон, изобретен от Асен Йорданов, е имал секретар и е давал възможност за конферентна връзка. Така в един разговор е можело едновременно да разговарят помежду си няколко души.
Още приживе неговите открития и заслуги са признати. Името му е вписано в „Книгата за почетни граждани на Ню Йорк“, а портретът му е изложен в „Залата на славните“ в Нюйоркското летище „Ла Гуардия“. Негови лични вещи и архиви са изложени в музея „Air space museum“.
Двигателите на модула Орел
Много малко хора знаят, че двигателите на лунния модул Орел са разработка на българина Иван (Джон) Ночев.
Иван Стефанов Ночев е роден през 1916 г. в гр. Карлово. Завършва механо-техническото училище в родния си град. През 1942 г. заминава за Германия, където е приет в Берлинската политехника. Заради Втората световна война напуска Германия и продължава да учи в Прага. През 1951 г. Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. се установява в САЩ. Там работи за Джеренал Дайнамикс Корпорейшън. През 1962 г. създава своя собствена фирма за аерокосмически изследвания.
На 16.07.1969 г. от космодрума Кенеди стартира амерканския космически кораб Аполо 11, с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул Орел, за да направи първите човешки стъпки там.
Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачане на модула Орел с кораба Аполо 11.
След 1989 г. Ночев желае да се върне в България, но внезапно влошаване на здравословното му състояние го спира и той умира през 1991 г. в Калифорния
Шестият сърдечен тон
Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев – българин.
Иван Митев е български педиатър – кардиоревматолог. Роден е на 04.10.1924 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършва медицина в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. През 1960 г. става научен сътрудник в научния институт по педиатрия. През 1972 г. става старшии научен сътрудник и тогава при преглед на пациент долавя допълнителен тон на сърцето. Откритието му е признато през 1980 г. и в негова чест е издадена единствената по рода си марка в света „VI тон“. Шестият сърдечен тон е наречен още „тон на Митев“. От 1980 г. е директор на Клиниката по сърдечно – съдови заболявания, а след 5 години – директор на Института, а също така и главен специалист по педиатрия в България до пенсионирането му през 1989 г.
Матрицата
Един от създателите на супер ефектите на филма „Матрицата“ е Георги Боршуков – българин. Той е автор на уникалните спец ефекти в „Матрицата“, „Матрицата: Презареждане“, „Матрицата: Революции“.
Още в първата част на филма „Матрицата“ Киану Рийвс полетява благодарение на Георги Боршуков. Сцената в която Нео и агент Смит въртейки се във въздуха стрелят един срещу друг е негово дело.
Георги Боршуков заминава за САЩ през 1992 г. Специализира компютърна графика и през 1999 г. е награден с най-високото киноотличие – статуетката Оскар. Наградата е за филма „В какво се превръщат мечтите“ по който е работил българинът.
През 2001 г. Георги Боршуков получава специален сертификат за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата, чрез реконструирани с компютърна графика дакери.
