Баба Вида
Крепостта Баба Вида или наричана още Бабини Видини кули се намира в град Видин. Тя е единствената изцяло запазена крепост в България. Служела е за защита както на град Видин, така и на владетелите му почти през цялото Средновековие.
Разположена е на големия завой на река Дунав при Видин. Строежът е започнал през X в. на място, където е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта е построена върху съществуващи основи на римската крепост Бонония. Първите строителни дейности са от края на Първото българско царство. Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България почти през целия период на Второто българско царство. По време на управлението на Иван Срацимир е направено най-голямото разширение на крепостта. Тогава са построени значителен брой вътрешни стени и кули.
Днес Баба Вида е крепост-музей. Крепостта е отворена за туристически посещения, а при възстановяването й е запазена обстановката във вид, близък до естественото й състояние. Тя е един от 100-те национални туристически обекта на България.
Асеновата крепост
Асеновата крепост се намира в Родопите, в дела Чернатица на 2 км. от Асеновград. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала.
Крепостта датира още от времето на траките, а през 9-ти век е преустроена от Византия, за да охранява Беломорския проход и да осигури Византийската граница. Тя се състои от две части – външно укрепление и вътрешна крепост. Външната стена е дебела 2,9 м. и височината и е до 3 м. Най-добре се е запазила черквата „Св. Богородица Петричка“ – строена през XII век. Писмените сведения за крепостта датират от XI век. От тях се вижда, че Асеновата крепост е била с армия и администрация. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който е направил много поправки по нея през 1231 г. Тя съществува до 1410 г. когато е разрушена от османските войски.
Обявена е за национален паметник на културата и е един от 100-те национални туристически обекта. Отворена е целогодишно за посещения.
Белоградчишка крепост
Белоградчишката крепост се намира до гр. Белоградчик. Крепостта е най-голямата културна забележителност за града. Тя е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.
Построена е от римляните, като са използвани естествените скални форми, намиращи се тук. Крепостни стени са били построени само от югоизток и северозапад. Останалата част от крепостния двор е оградена от естествени скали с височина над 70 м. В началото крепостта е имала наблюдателни функции, а не отбранителни. По времето на цар Иван Срацимир тя е разширена и става едно от най-важните укрепления в региона след Видинската крепост. При падането на България под османско владичество през 1396 г. Белоградчишката крепост е превзета от турците.
Най-съществени изменения в структурата на крепостта са направени в началото на XIX в. Добавени са и типично европейски елементи. Разположена е на площ от 10210 кв. м. Стените са с дебелина над 2 м. в основата, a на височина достигат 12 м. Тя е един от 100-те национални туристически обекта.
Крепост до с. Мезек
Средновековната крепост до с. Мезек се намира в Южна България в подножието на Източните Родопи. Тя е една от най-добре запазените средновековни крепости в България.
Построяването на крепостта датира от края на XI в. – началото на XII в., по времето на византийския император Алексей I Комнин. Заема площ от 6,5 дка. Дебелината на крепостните стени е от 1,90 м. до 2,5 м. Построена е под формата на неправилен четириъгълник. Входът на крепостта е от западната стена и е защитен от една кула, а за цялата крепост кулите са 9. Те са били разделени на етажи с гредоред, като етажите са били свързани с дървени стълби и са отворени и отвътре, и отвън, така че ако противникът проникне вътре в крепостта, също да бъде обстрелван.
Крепостта е била много добре запазена до 1900 г., когато от нея са взети камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.
Крепостта до с. Мезек е обявена за археологически паметник на културата от национално значение през 1968 г.
Крепост Маркели
Маркели е средновековна византийска крепост, намираща се на 7,5 км от гр. Карнобат. Крепостта се намира в западния край на възвишението Хисар, в Източна Стара планина.
Възниква през късната античност и първоначално е имала само крепостна стена, а през Средновековието са изградени и мощни земни отбранителни валове. Общата площ на крепостта, оградена с отбранителни валове, е 460 дка, а частта, оградена с крепостна стена, е 14,6 дка. Крепостта има и естествена защитна преграда от река Мочурлица, която се явява и неин водоизточник, и скалните откоси в северозападната част.
През 811 г. император Никифор използва Маркели за изходна точка за похода си в България, при който е разбит и губи живота си от хан Крум.
През 1089 г. Алексей I Комнин използва крепостта за база при нападенията си срещу печенегите и куманите. Предполага се, че Маркели е разрушена през 1090 г. при куманското нападение над Византийската империя.
Ловешка средновековна крепост
Ловешката средновековна крепост се намира в южната част на гр. Ловеч. Разположена е на хълма „Хисаря“.
Тя датира още от времето на Римската империя. През 1187 г. тук е подписан мирният договор между България и Византия, с който е дадено началото на Втората българска държава. В началото на XIV в. е била резиденция на цар Иван Александър.
Ловешката крепост е една от последните превзети крепости от Османската империя – 1446 г. Тогава тя е понесла много разрушения.
Днес крепостта е реставрирана и заедно с Моста на Кольо Фичето са едни от забележителностите на днешния гр. Ловеч. В западната част на крепостта е издигнат огромен метален кръст, който се вижда от всички точки на града. От самата крепост гледката е уникално красива – обхваща целя град, а зад нея се вижда река Осъм и останките от римски път.
От края на 2005 г. крепостта е електрифицирана и нощно време е осветена, което придава допълнителна красота на Ловешката средновековна крепост.
Состра
Крепостта Состра се намира до село Ломец на 16 км от гр. Троян. Тя е древна Римска крепост до която е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) до Филипополис (гр. Пловдив).
Изграждането на крепостта започва през 147 г. по времето на император Антонин Пий. По предназначение е била военен лагер. През 249 г. крепостта е опустошена от готите. Пет години по-късно е започнало изграждането на нова крепостна стена – Източна стена, което продължава 30 години. На височина стената е била 10 м, а останки от нея са запазени и до днес. През 378 г. Состра отново е разрушена от готите. Скоро след това тук е издигната християнска базилика. В началото на V в., със заселването на цивилно население, крепостта престава да служи за военно укрепление. В края на V в. с разрушаването й от хуните Состра прекратява своето съществуване.
През периода 2002 – 2010 г. започва проучването и възстановяването на крепостта от Националния исторически музей под ръководството на гл. ас. д-р Иван Христов.
Калиакра
Калиакра е нос намиращ се на българското северно черноморско крайбрежие. Той е на 12 км от Каварна между селата Българево и Свети Никола. Носът е вдаден 2 км навътре в морето и прилича на полуостров. Брегът е стръмен с отвесни скали спускащи се 70 м надолу до морето.
Тук е била столицата на цар Лизимах, управител на Тракия. През елинистичната епоха е построена втора крепостна стена, след което се дострояват и кръгли кули. През втората половина на IV в. е изградено трето укрепление с 10 метрови стени с дебелина 2,9 м. Тук са открити останки от антични некрополи. Легендата за този нос е за 40те български девойки, които си завързват косите една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османците. Едната от тях се е казвала Калиакра, на която е кръстен и носът.
Калиакра е защитена територия и е обявена за природен резерват през 1941 г. В територията на резервата се включва и защитена морска акватория. Тук могат да се видят делфини, тюлен – монах, скален кос, папуняк, черногърбо каменарче и др. редки видове. По тези места, по време на прелет, спират за почивка и хранене повече от 150 вида птици.
Крепост Траянови врата
Крепостта Траянови врата е наречена на името на император Траян, с когото се свързва съществувалата крепост. Намира се близо до гр. Костенец.
Първите писемнни сведения за нея са от 3 в. Крепостта е известна още с името Щипон. Крепостта е изградена до проход наричен през средните векове „царски проход“, а по-късно „Български проход“. През 986 г. византийския император Василии II предприема поход срещу България, но на 17 август е пресрещнат от българската войска начело с бъдещия цар Самуил при прохода Траянови врата където византийците са били напълно разбити.
На съседния хълм до крепостта е прокопан тунелът „Траянови врата“, който е част от автомагистрала „Тракия.“
