Плиска
Плиска е първата столица на България. Намира се в Североизточна България, в близост до градовете Нови пазар и Каспичан, област Шумен. Тя е столица на България от края на VII в. до 893 г., когато столицата се премества в Преслав.
Територията на града е обхващала 23 кв. км. Тя е била оградена със землен ров и насип, подсилен с дървена ограда. Градът е бил разделен на вътрешен и външен.
Вътрешният град е бил ограден от висока каменна стена с кръгли е петоъгълни кули. В него се намирали дворците на хана и други важни стопански и религиозни постройки. Върху руините на Крумовия дворец, разрушен от император Никифор I, хан Омуртаг построил нов дворец с внушителна тронна зала. До него се намирал т. нар. Малък дворец, в който живеели българските ханове. Под пода му е имало сложна отоплителна система и уникални тайни подземни проходи.
В Плиска се намира и Средновековната базилика, която е била средище на българската култура и писменост по време на Първото българско царство.
Тук, в Плиска, княз Борис I през 886 г. приел учениците на Кирил и Методий и по негова заповед били създадени два книжовни центъра – единият в Преслав под ръководството на Наум, а другият в Охрид под ръководството на Климент. За няколко години били обучени над 3500 ученици, а България спасила делото на Кирил и Методий и получила своя собствена славянска азбука и книжнина на роден език.
Преслав
Преслав е втората българска столица. Намира се в Североизточна България, област Шумен.
Градът е създаден през втората половина на IX в. от княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон на 30 км от тогавашната столица Плиска. След Преславския църковно-народен събор през 893 г. градът е обявен за столица на България. Той се превръща и в седалище на първата Българска книжовна школа. В Преславската книжовна школа са работили Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др.
Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове в Югоизточна Европа. И той по подобие на Плиска е имал вътрешен и външен град.
Външният град е бил ограден от белокаменни стени с порти и кули.
Вътрешният град също е бил обкръжен от стена. В него са били Големият дворец и Тронната зала с колони. Тук е и известната Кръгла църква, която е била богато украсена с мозайки, мрамор и керамични икони. В града е била изградена система за водоснабдяване и канализация.
Преслав е столица на България до 970 г., когато киевският княз Светослав I я превзема и премества столицата на Киевска Рус в нея. През 971 г. градът е превзет и ограбен от византийците. Остава под византийско владичество през XI и XII в.
След възобновяването на българската държава при Асен и Петър Преслав отново се превръща в българска крепост.
Велико Търново
Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той е столица на България от 1185 г. до 1393 г. по време на Второто българско царство
Намира се в Централна България и е разположен от двете страни на река Янтра. През него минават пътища, свързващи Източна със Западна България.
Първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие пр. Хр., намерени на хълма Трапезица.
Царският комплекс в старинната част на Велико Търново е разположен на 3 хълма: Трапезица, Царевец и Света гора. След провъзгласяването на града за столица през 1185 г. той бързо се разраства и става най-добре укрепената и непревземаема българска крепост през XII-XIV в.
Хълмът Царевец е обитаван от царското семейство, болярите и патриарха. Обиколен е от крепостна стена, издигната върху естествени отвесни скали. Крепостта е имала три входа. Главният вход е бил с подвижен мост и имал три последователни порти. Вторият е свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Френкхисар. От кулите до днес се е запазила само една – наречена Балдуинова кула. Царевец е бил защитен с дебели каменни стени и бойни кули. В средата е бил дворецът с тържествена зала, църквата Св. Петка, жилищни и стопански сгради. На най-високата част на Царевец е била патриаршеската църква „Възнесение Христово“ и резиденцията на патриарха.
След Освобождението Велико Търново е временна столица на България. През 1879 г. тук се свиква Учредително събрание, на което се приема Търновската конституция, действала до 1947 г., и се решава столицата на България да бъде София.
София
Днешната столица на България е София. Тя е една от най-старите европейски столици. Предполага се, че историята й датира от около VIII в. пр.н.е., когато около термалните извори възниква град, наречен от римляните Сердика. По време на римската епоха през I в. градът процъфтява и е административен център на провинция Тракия. В края на III в. е столица на вътрешна Дакия. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава с името Средец. От XIV в. до края на 19 в. е под османско владичество. На 4 януари 1878 г. София е освободена от руската войска, начело с ген. Гурко. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.
През февруари 1878 г. по време на военните действия населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11694 души. В следствие обявяването на София за столица на България, броят на населението започва да расте много по-бързо, отколкото в други градове. Също така започва концентрация на капитали и развитието на промишлеността. В края на века над р. Искър при Панчарево е изградена първата водноелектрическа централа, осигуряваща електроенергията за града. Изградена е и жп линия до Перник, след което до Пловдив, Варна и др. места в България.
По време на Втората световна война в следствие на бомбардировки много граждански обекти са засегнати или унищожени – Народният театър, Градската библиотека, Духовната академия, църквата Св. Спас и др.
През 1945 г. е одобрен нов градоустройствен план. След спорен референдум през 1946 г. България е провъзгласена за народна република и след установената отечествено-фронтовска власт обликът на София значително се променя. Засилва се жилищното строителство, започва да се обръща голямо внимание на тежката промишленост и индустриализация. Разширява се пътната мрежа и градският транспорт.
През втората половина на XX в. към София са присъединени и много от съседните села – Княжево, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Илиенци, Малашевци, Обеля, Дървеница и др.
От 1989 г. започва нов подем в строителството. Изникват много нови модерни сгради, повечето от които са построени с чужди инвестиции. От 28.01.1998 г. влиза в експлоатация и Софийското метро. Към 08.09.2009 г. метрото има вече 14 станции.
Днес населението на София е 1 270 284 души по данни на преброяването от 2011 г. София е най-големият град в България и 13-ти по-големина град в Европейския съюз
