Рилският Манастир
Рилският манастир се намира в Югозападна България, община Рила. Основан е през 10 в. от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.
Той е най-големият манастир в България – има 5 етажа, като 4 от тях са видими. В партерния етаж се разполага музеят, а в магерницата се е приготвяла храната за монасите. Манастирът е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски. През 1335 г. в двора е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. На върха на кулата е параклисът „Св. Преображение“ с ценни фрески от 30-те години на XIV в. През Възраждането Неофит Рилски основава тук килийно училище. Манастирът е давал подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.
Днес манастирът обхваща територия от 8800 кв.м., от които 5500 кв.м. са застроена площ. Крилата на манастира заобикалят от всички страни двора във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей „Рилски манастир“ , през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО в списъка за световното наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги и документи от XIV в. – XIX в.
Бачковски манастир
Бачковският ставропигиален манастир е вторият по големина манастир в България, след Рилския. Намира се в долината на Чепеларската река на 10 км от Асеновград.
Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани. Първоначално манастирът се развива като център на грузинското монашество. През 1344 г. Станимашка област и манастира е отстъпен на цар Иван Александър. В продължение на 20 години манастира получава богати дарения от него и преживява подем. След падането на България под османско робство първоначално манастирът оцелява, но по-късно споделя съдбата на много други манастири. Възобновен е в края на XVI в. от пловдивския митрополит Доситей. През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта. През 1894 г. манастирът преминава под ведомствотото на българската екзархия.
Комплексът на Бачковският манастир включва Главната манастирска черква „Успение на Пресвета Богородица“, два по-малки храма: „Св. Архангели“ и „Св. Никола“, старата трапезария, както и манастирска костница. Манастирът има и собствен музей, в който са изложени обредни предмети и образци на изкуството от различни периоди.
Богатата история на Бачковският манастир заедно с живописното му местонахождение в Родопите и внушителния му размер, го прави един от най-желаните и посещавани манастири в България. Той е един от 100-те национални туристически обекта на България.
Троянски манастир
Троянският манастир „Успение Богородично“ е третият по големина манастир в България, след Рилския и Бачковския. Намира се на 10 км от град Троян, на брега на река Черни Осъм до село Орешак.
Той е основан около 1600 г. от монаси от разрушения ловешки манастир „Ястреб“. Според друга версия манастирът е създаден от двама монаси, дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия друг атонски монах дошъл в манастира и донесъл със себе си чудотворната икона на „Света Богородица Троеручица“. Тя привлякла нови монаси и манастирът се разраснал. Издигнати били дървена църква, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго манастирът бил разгромен от турска банда.
През първата половина на XVIII в. манастирът отново се разраснал. В него било открито килийно училище. Около 1765 г. в манастира са издигнати нови сгради, а през 1771 г. било изградено и водоснабдяването му. През 1832 г. със събрани дарения е започнал строежът на нова съборна църква, осветена през 1835 г. През 1847 – 1848 г. тя е украсена със стенописи от прочутия възрожденски майстор – Захарий Зограф от Самоков.
Тук в Троянския манастир Васил Левски основава частен революционен комитет. Манастирът не е участвал в Априлското въстание, защото в него са били настанени турски части, но по време на Руско-турската освободителна война е оказал подкрепа на войските на ген. Карцов при прехода през Балкана. Тук е бил послушник и патриарх Максим.
Преображенски манастир
Преображенският манастир „Св. Прображение Господне“ се намира във Великотърновската епархия на 7 км от гр. Велико Търново. Той е четвъртия по големина манастир в България. Основан е по времето на Втората българска държава през XIII-XIV в. Възникването му се свързва с втората жена на българския цар Иван Александър – Сара и синът им цар Иван Шишман. Те даряват много средства за неговия ремонт и реконструкция.
След падането на България под турско робство, манастирът неколкократно е е опожаряван и разграбван, а впоследствие – разрушен напълно.
Манастирът е въстановен на сегашното си място през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Строежът на главната църква е започнат от Димитър Софиялията през 1834 г. и продължен от Кольо Фичето през 1837 г. Стенописите на храма са дело на големия български художник Захарий Зограф от Самоков и датират от 1849 – 1851 г. Храмовата икона „Преображение Господне“ е с негов автограф. Захарий Зограф си рисува автопортрет, както и портрет на св.св. Кирил и Методии. Забележителни са сцената „Страшния съд“ на източната стена, както и „Колелото на живота“ която представлява филосоофски аспект на естественото развитие на човешкия живот.
Още на времето на отец Зотик, Преображенският манастир се е превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. Дал е подслон на много революционери – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев, Васил Левски и др. По време на Руско – турската освободителна война, манастирът е бил превърнат на болница.
Днес Преображенският манастир е постоянно действащ мъжки манастир. Със своите забележителности, той привлича много туристи и е един от много посещаваните манастири.
Роженски манастир
Роженският манастир „Свето Рождество Богородично“ е най-големият манастир в Пириниският край. Намира се близо до гр. Мелник до с. Рожен.
Няма много данни за ранната история на манастира, тъй като в края на XVII в. голям пожар поврежда манастирските сгради и унищожава манастирският архив. Данни за съществуването на манастира през XIII в. са открити в гръцки ръкопис.
През XVI в. манастирът преживява подем. Тогава са построени днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на XVI в. са украсени със стенописи църквата и трапезарията. Също така е изписана и южната фасада на главния храм и новопостроената манастирска костница. След пожара през втората половина на XVII в. манастирът е в много тежко положение. Възстановен е в началото на XVIII в. с помощта на богати българи. В края на XIX и началото на XX в. манастирът отново запада.
Докато роженския манастир е бил подчинен на Атонския манастир Иврион, той е получил копие на чудотворната икона – иконата на Св. Богородица Портаитиса. За разлика от други копия това е направено от светено желязо и е обкръжено от малки композиции, изобразяващи лековитите й чудеса. Иконата се смята за чудотворна. Днес тя се съхранява в манастирския храм „Свето Рождество Богородично“.
В Роженския манастир е сниман игралния филм „Време разделно“. Той е част от 100те национални туристически обекта на България.
Ивановски скален манастир
Ивановският скален манастир се намира на 18 км южно от гр. Русе. Съставен е от мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом. Те са свързани с пътеки и скални стълби.
Ивановският манастир е основан от монаха Йоаким през 20-те години на XIII в. По-късно Йоаким става първият търновски патриарх и манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново.
В храмовете е съхранена стенна живопис от XIII – XIV в. Най-известни са стенописите в църквата „Св. Богородица“ от средата на XIV в., която е сътворена от известни столични майстори. По стените има и голям брой графити, между които е и известният надпис на Иво Граматик.
Ивановският манастир обединява „Затрупаната“ църква, Кръщалнята, Съборената църква, Господев дол и църквата „Св. Богородица“. През ранните векове на османско владичество продължава да съществува, но постепенно запада. През XVIII в. остава само като обект на поклонение.
Ивановският скален манастир е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Аладжа манастир
Аладжа манастир е създаден през XII – XIII в. Той е български средновековен скален манастир. Намира се на 17 км от Варна. На турски език думата „аладжа“ означава пъстър,шарен.
Аладжа манастир има манастирски храм, параклис, църква за упокойни молитви, кухня и трапезария, монашески килии, гробници и стопански помещения. Те са разположени на две нива във висока варовикова скала. Манастирът е в красива гориста местност.
След падането на България под османско владичество през XIV в. манастирът, подобно на много други манастири, е бил изоставен. Въпреки това местните християни са го посещавали по време на робството, а през XVIII в. окончателно е изоставен.
През 1912 г. е обявен за народна старина, а по-късно, през 1957 г., е обявен за паметник на културата от национално значение.
Дряновски манастир
Дряновският манастир „Свети Архангел Михаил“ е действащ мъжки манастир. Разположен е в Северна България, на 5 км от град Дряново.
Местността на Дряновският манастир има древна история. Още през праисторическите епохи, хора обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките.
Средновековната обител „Св. Архангел Михаил“ датира от времето на цар Калоян (1197-1207). През вековете Дряновският манастир е средище на българската култура и просвета.
През 1845г.започва възстановяването на манастира. В него е създаден революционен комитет и често тук са намирали убежище Васил Левски, Отец Матей Преображенски и др. Дряновският манастир е имал голям принос в Априлското въстание.В него са съхранявани храни и оръжие. Тук поп Харитон с четата си 9 дни е водил битка с турците по време на Априлското въстание. При разгрома на четата му манастирът е бил разрушен и опожарен. След Освобождението започва възстановяването на манастира, но дупките от куршумите са оставени съзнателно, за да напомнят за миналото и българското страдание.
Днес Дряновският манастир е национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.
