1000 София, ул. Алабин 50 А

Гробници и светилища

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс, в които има голямо светилище, средновековна крепост и антични паметници. Археолозите предполагат, че това е прочутото светилище на Дионис на тракийското племе Сатри, което заедно с това на Аполон в Делфи представляват двате най-значими светилища в древността.

Перперикон се намира в Източните Родопи. Разпростира се на площ от 12 кв.км. От разкопките, започнати през 2000 г., се разкрива голям скален град. Находките дават възможност да се предполага, че тук върху специален олтар се е извършвал виненно-огнен обред и според височината на огъня се е съдело за силата на прорицанието.

Разцветът на Перперикон е бил през римската епоха, въпреки че е създаден няколко хилядолетия по-рано. Свещенният град е бил разрушен и унищожен от турците през 14 в.

Перперикон е един от 100-те национални туристически обекта на България

Гробница с.Мезек

Гробницата до с.Мезек е една от най-интересните куполни гробници в България. Намира се в могилата Мелтепе, до с.Мезек в Южна България.

Могилният насип е висок 14 м. През 1908 г. селянин, които орал нивата си, намерил бронзов глиган, тежащ 177 кг. По това време тази част от България е била под турска юрисдикция и полицията е конфискувала глигана, който днес се намира в Истанбул в археологическия музей.

Самата куполна гробница е открита през 1931 г. от местни хора. Намерени са предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково.

Гробницата е от IV в. пр.н.е. Тя е най-дългата тракийска гробница в България и на Балканския полуостров – дължината й е 32 м. Широчината на дългия 20 метров коридор е 1,55 м, а височината е 2,40 м. В края на коридора има 2 правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, където са разположени каменно легло и 2 каменни корита – урни.

Изградена е от каменни блокове с дължина 2 метра и широчина 40 см. Те са наредени един върху друг, а на места са прихванати с железни скоби. Използвана е многократно и е служела за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.

Самата гробница е една от малкото, запазили автентичния си вид до наши дни и е великолепно архитектурно творение на траките.

Татул – светилището на Орфей

Светилището при с. Татул е едно от многото Тракийски светилища на територията на България. Намира се на 14 км от Момчилград, област Кърджали.

Светилищата са места, където са извършвани специални обреди от траките за плодородие, за здраве на хората и на отглежданите от тях животни.

Край с. Татул върху извисяващите се скали е издълбана монументална гробница. До нея се достига по изсечени стъпала и площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а другият – на южната страна, над която има ниша с подкуполна форма. Смята се, че тук се намира гробът на Орфей.

Върху една от площадките към гробницата има кръгъл олтар. Предполага се, че тук в древността са извършвани астрономически наблюдения, които са били неразделна част от самите ритуали.

По предположение на учени култовият комплекс е тракийското светилище на античен храм от IV хилядолетие пр.н.е. и се счита за един от най-големите монолитни паметници в Европа.

Гробница до с. Старосел

Гробницата до с. Старосел е тракийски култов комплекс. Окрит е от Георки Китов през 2000 г. в „Четиньовата могила“. Това е най-големият тракийски комплекс с мавзолей.

Гробницата е с внушителна ограда от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Вътрешното помещение е огромна кръгла куполна камера, в която има полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма има вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Намерени са и съдове за пиене на вино и цедилки.

На 30 м. от куполната сграда на юг е открит празен гроб, а около него в три ями – разчленено на 3 части човешко тяло и богати дарове – съдове, въоръжение, златен пръстен.

Могилата „Хоризонт“ е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Броят на колоните в гробницата достига 10. Те са с капител в ранен дорийски стил. Въпреки че гробницата е била ограбена още в древността, намерените в нея сребърни и златни предмети говорят, че тук е бил погребан представител на тракийската аристокрация.

Комплексът е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Бегликташ

Бегликташ е тракийско мегалитно светилище, намиращо се на Българското Черноморие. Открито е през 2003 г.

Светилището е разположено в близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват „Ропотамо“ и на 3 км. от гр. Приморско. На това място древните хора са принасяли дарове, обожествявали са местността и са я превръщали в своебразен храм.

Светилището представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. По начина на подреждане се образува календар – часовник – обсерватория.

Храма представлява изсечен в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главен олтар и каменен трон за главния жрец. Предполага се, че в жертва са се принасяли единствено растения – грозде, маслини и др.

Календарът представлява изкопани дупки в скалната повърхност, като в момент на слънцестоене и равноденствие, между подредените камъни минават слънчеви лъчи, огряващи тези точки.

Часовникът представлява подредени 6 камъка на север от главния олтар, така че сянката падаща от него върху камъните, разделя деня на шест равни части.

Според откритията се предполага, че светилището е направено през XIV в. пр.н.е. и е използвано до V в.

Долината на тракийските царе

Долината на тракийските царе е регион с около 1000 могилни некропола в Казанлъшката котловина. До момента са проучени едва 100 могили от 1000 съществуващи. Според археолозите в Долината на тракийските царе са били погребвани тракийски владетели и важни представители на тракийскита аристокрация.

През 2004 г. в могила „Светицата“ е разкрита каменна гробница, където според археолозите е погребан одриският владетел Терес I. Намерена е масивна златна маска, бронзова ризница с железни обкови, железен крив меч и нож, бронзови стрели, бронзови и сребърни съдове и др. от края на V началото на IV в. пр.н.е.

В могила „Голямата Косматка“ е намерена каменна гробница с коридор и три камери – правоъгълна, кръгла с купол и каменен саркофаг и каменно ложе. Въз основа на намерените артефакти се предполага, че тук е бил погребан прочутият тракийски цар Севт III.

Археологическите паметници в Долината на тракийските царе свидетелстват, че траките са били отлични строители, златари, металурзи и грънчари и са внесли своя принос в развитието на античната цивилизация.

Глухите камъни

Глухите камъни е тракийски скален култов комплекс. Намира се в Североизточните Родопи, близо до с. Малко Градище.

Комплексът се състои от над 200 трапецовидни скални ниши, издълбани в скала с височина 30 м. Предполага се, че са изпозвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница.

На 50 м от нишите има мегалитни гробници. Две от тях са много добре запазени. Първата гробница е помещение дълго 2 м и широко 1 м, издълбано в скалата, а от него по 33 стъпала изсечени в камъка се отива до върха на скалата, където е гробницата – мавзолей с размери 3 м на 3 м.

Комплексът Глухите камъни е бил ограден от голяма крепостнна стена, останки от която има и до днес.

Leave a reply