1000 София, ул. Алабин 50 А

Антични градове

Филипополис – Пловдив

Пловдив е един от най-старите градове в Европа и втори по големина в България. Намира се на двата бряга на р. Марица в западната част на Тракия.

Предполага се, че първите следи от живот на територията на града са от периода на неолита от около 8000 г. пр.н.е., а първото цивилизовано селище създадено от траките е около 1200 г. пр.н.е. с името „Евмолпиада“. През 342 г. пр.н.е. Филип II Македонски завладява града и го преименува на „Филипополис“. Тогава огражда града със здрави крепостни стени. По-късно траките отново си възвръщат града и го преименуват на „Пулпудева“. През 72 г. пр.н.е. градът е завладян от римският пълководец Марк Теренци Варон Лукул, но траките скоро въстановяват властта си. През 46 г. Тракия е обявена за римска провинция и градът е преименуван на „Тримонциум“. Въпреки това и през римската епоха градът бил известен с името Филипополис и е бил главен и най-голям град на римската провинция Тракия.

През него са минавали няколко важни стратегически пътя в Римската империя. Най-важният е Виа Милитарис – главния военен път на Балканския полуостров. Пътищата са били здрави и павирани с камък. Построени са обществени сгради, храмове, бани, театри, мащабен стадион. Градът се разраства и през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване целия град. Градът е имал модерна водоснабдителна система и каналацизация. Разкопките днес разкриват само малка част от античния период на днешния град Пловдив.

Сердика – София

През VII в. пр.н.е. около топлия минерален извор близо до р. Владайска възниква древен тракийски град, документиран като Сердика. Предполага се че името произлиза от тракийското племе серди, което живее в околноситите на града.

През 29 г. градът пада под римско владичество. По време на император Марк Улпий Траян (98-117 г.) Сердика става значимо селище в провинция Тракия, а от 106 г. става център на административен район с името Улпия Сердика. Градът се разраства и между 176 и 180 г. е укрепен със значителна крепостна стена и две наблюдателни кули. През II в. е каптиран горещия минерален извор и са издигнати градските терми. Император Аврелиан разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока. През 311 г. император Константин Велики издава тук прочутия Сердикийски едикт, дал права на християнството като легална религия в Римската империя. След религиозната реформа Сердика става седалище на епископ, като заедно с това е и едно от първите селища, където християнството е признато за официална религия.

Сердика е любимият град на император Константин Велики. Тук са издадени много от неговите укази. В IV в. той заема цял квартал наречен „Константинов квартал“. По-късно през XIII в. оцелялата част от комплекса е превърната в дворец на Севастократор Калоян. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение.

През V-VI в. градът преживява нашествия от хуни, готи, аварии и славани и др. тъй наречени варварски племена. В началото на IX в. хан Крум присъединява Сердика към българската държава с името Средец.

Месемврия – Несебър

Древният град Месемврия се намира на черноморското ни крайбрежие – старата част на гр. Несебър.

Първото население на града датира от края на бронзовата ера. Първото му име Месабрия са му дали траките. В края на VI в. пр.н.е. пристигат първите гръцки заселници градът, започва да се разраства. Месабрия започва да сече монети около 440 г. пр.н.е. и с двете си пристанища поддържа добри търговски отношения с градовете на Черно и Егейско море.

През 72 г. е превзет от римляните и е наречен Месемврия. Градът продължава да сече монети и става важен търговски и културен център на римска Тракия.

През 812 г. хан Крум завладява Месемврия и градът става част от българската държава. Заселват се славяни и българи и преименуват града на Несебър. Градът се разраства и след 40 години византийско владичество през 1304 г. при цар Теодор Светослав, той отново е в пределите на българската държава.

През 1453 г. пада под османско владичество, но икономическият и културният живот не спират – построени са църкви и се изписват икони.

Културното наследство на Несебър е съхранено в 5 музейни експозиции. Несебър е обявен за културен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство

Аполония Понтика – Созопол

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Намира се в Югоизточна България на Черно море.

Първото селище е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр.н.е. През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешния град Созопол е основана елинска колония на гърци с името Аполония Понтика. Градът се разраства и става голям пристанищен и търговски център. Аполония Понтика се конкурира със създадения около век по-късно гр. Месемврия. Още от края на VI в. пр.н.е. Аполония започва да сече монети с котва на тях, която е и емблема на града.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян от римляните, които разрушават и крепостната му стена. През IV в. градът отново се разраства и вече е известен с името Созополис. През 812 г. при хан Крум Созопол влиза за кратко в пределите на българската държава. Градът пада под османско владичество през 1459 г.

От XVIII-XIX в. има запазени църкви и къщи от дърво и камък, които заедно с останките от крепостните стени на античния град придават неповторимия архитектурен облик на днешния град Созопол. Градът е една от най-препочитаните туристически дестинации през летния сезон.

Хисаря

Хисаря е град в България с богата хилядолетна история. Намира се в Южна България, в близост до гр. Карлово.

Тук е имало праисторическо селище още преди V-IV хилядолетие пр.н.е. По-късно е изградено тракийско селище около минералните извори, което е било в пределите на Одриската държава. Около минералните извори са били изградени лечебно-религиозни светилища.

През 46 г. около минералните извори римляните са създали голям римски град. През 293 г. император Диоклециан започва изграждането на масивни крепостни стени и градът е наречен Диоклецианопол. Крепостната стена на места е до 11 м. височина, а крепостта е подсилена от 44 кули. В античния град се влизало през 4 големи порти. В термите на Диоклецианопол са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. В града е имало и амфитеатър за спортни съзтезания и борби с животни.

След въвеждането на християнската религия в Римската империя, Диоклецианопол става седалище на епископ. В периода IV-VI в. са изградени десет раннохристиянски базилики. Които са запазени и до днес. По това време градът се нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия.

След векове на разруха, през втората половина на XVII в., започва с възстановяването на малко селище върху развалините от античния град. То е наречено Хисаря, което на арабски означава „крепост“. Днес Хисаря е един от най-големите балнеолечебни курорти на България.

Leave a reply