Фолклор

Цела Битола я прошетах,
като тебе моме не найдох.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Очите ти черешови,
снагата ти елхова.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Вегите ти гайтанови,
лицето ти ясно солнце.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

Уще ли мома ке одиш,
уще ли свето ке гориш.
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не одам, мило либе, подир тебе;
Земи огин, запали ме, направи ме пепел,
да не гледам, мило либе, по тебе.

 

 

 

Айде слушай, слушай, калеш бре Ангьо,
шо тамбура свири –
тамбурата свири, калеш бре Ангьо,
ханъма да бидеш.

Ханъма да бидеш, калеш бре Ангьо,
на сарай да седиш,
на сарай да седиш, калеш бре Ангьо,
жълтици да броиш.

Айде слушам, слушам, клето бре турче,
турски не разбирам,
главата си давам, клето бре турче,
вера не продавам!

 

 

 

 

 

Велико дульбер бугарко,
Велико, една на мама.
Да знаеш, мило, да знаеш,
каква е жалба за младост.

На порти би ме чекала,
от коня би ме сметнала,
за ръка би ме фанала,
в’одая би ме отнесла,
постеля би ми постлала.

Кажи, Велико, кажи ми,
кой ти я даде личбата,
да’л си от бога паднала,
да’л си от земя никнала ?

Що прашаш, лудо, що прашаш,
кой ми я даде личбата ?
Не съм от бога паднала,
па ни от земя никнала,
тук съм от майка родена.

 

 

 

Каде си тръгнала, Кито,
боса на жетва ?
Кито ле, първи мераку, леле,
Кито ле, първа изгоро.

Боса на жетва, Кито,
Со сърп на рамо,
со сърп на рамо, Кито,
со стомна во рака ?
Кито ле, първи мераку, леле,
Кито ле, първа изгоро.

Фърли си сърпо, Кито,
елей со мене,
скърши си стомна, Кито,
търгай со мене.
Кито ле, първи мераку, леле,
Кито ле, първа изгоро.

 

 

 

Цъфнало, цъфнало цвеке шарено
на момино, на моминото пенджере.

Сутрин го, сутрин го моме полива
вечер го, вечер го момче обира.

Моме го, моме го люто кълнеше,
– Пукнало, пукнало, лудо треснало.

Не знаеш, не знаеш моми да любиш,
сал знаеш, сал знаеш цвекье да береш.

Цвекя са, цвекя са за мирисанье,
моми са, моми са за целуванье.

 

 

 

 

Катерино ,моме, Катерино,
защо си толкоз, моме, убава,
каква те майка, моме, раждала,
каква си вода, моме, ти пила.

Я съм си, мило либе, убава,
я съм си, мило либе, гиздава,
оти съм расла, либе, в планина,
оти съм расла, либе, в Пирина.

Пиринска вода, либе, съм пила,
пиринска трева, либе, газила,
българска майка мене раждала,
майка пиринка, либе, гледала,
българска майка, либе, гледала

 

 

 

Отучи се, бело Маре, ти от мене,
Отучи се, бело Маре, ти от мене,
да не вървиш, бело Маре, покрай мене,
покрай мене, бело Маре, край портите.

Кога вървиш, бело Маре, лошо чиниш,
кога вървиш, бело Маре, лошо чиниш,
равна снага, бело Маре, разтресуваш,
сърцето ми, бело Маре, разболуваш.

Ке те грабнам, бело Маре, от майка ти,
ке те грабнам, бело Маре, от майка ти,
ке те носам, бело Маре, в Солун града,
в Солун града, бело Маре, баир маала.

В Солун града, бело Маре, баир маала,
В Солун града, бело Маре, баир маала,
там ме чека, бело Маре, стара майка,
стара майка, бело Маре, стари тейко.

 

 

 

 

Кога си пойдоф в тугина,
Дафино, либе Дафино,
край вашите порти поминах,
мой гълъбе,
и солзи пророниф.

Откажуваш, либе откажуваш
от първа верна си любов,
думите да си приспомниш,
мой гълъбе,
назад да се не вратиш.

Вашиот чаир да пламне
и вашта кукя да изгори…
И твойто ангелско лице,
мой гълъбе,
во моите раце да падне.

 

 

 

 

Додека е мома у мама, ле,
додека е мома у мама,
дотука е мома румена, ле,
дотука е мома румена.

Додека е мома у мама, ле,
додека е мома у мама,
дотука е цвеке в градина, ле,
дотука е цвеке в градина.

Залюби се, зацърни се, ле,
залюби се, зацърни се,
омажи се, зароби се, ле,
омажи се, зароби се.

 

 

 

 

Море пиле, славей пиле,
я запей ми песенчица,
да се чуе надалеко,
надалеко преко Вардар.

Преко Вардар до Велешко,
от Велешко во Прилепско.
От Прилепско во Крушово,
от Крушово зад кория.

Там се бие славен юнак,
славен юнак, Питу Гули.
Ой ви вази, крушовчани,
що сте толко натажени?

Натажени, нажалени,
со куките изгорени,
со куките изгорени,
со топови преорани.

 

 

 

 

 

Пуста младост мамо
пуста младост,
пуста младост мила й мамо
не се стига
пуста младост мила й мамо
не се стига.

Не се стига мамо
не се срешча
ни се с пари мила й мамо
не купува
ни се с пари мила й мамо
не купува.

Младост тече мамо
младост тече
младост тече мила й мамо
като вода
младост тече мила й мамо
като вода

Старост деби мамо
старост деби
старост деби мила й мамо
като сенкя
старост деби мила й мамо
като сенкя.

 

 

 

 

 

Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
Болен ми лежи Миле Поп-Йорданов
До глава му седи старата му майка
тъжни песни пее, Миле споменува.

Стани ми стани, мило мое чедо,
Стани ни стани, мило мое чедо,
Твоите другари по сокаци одат
тъжни песни пеят, тебе споменуват.

Твоите сестри, църно облечени
твоите сестри, църно облечени
сватба ке прават, брата си ке женат
за църната земя на Македония.

Бог да го прости Миле Поп-Йорданов.
Бог да го прости Миле Поп-Йорданов.
За народ се бори, за народ загина
зарад свободата на Македония

 

 

 

Йовано, Йованке,
край Вардарот седиш мори
бело платно белиш
все нагоре гледаш душо
сърце мое, Йовано.

Йовано, Йованке,
я те тебе чекам мори
дома да си дойдеш
а ти не дохождаш душо
сърце мое Йовано.

Йовано, Йованке,
твоята майка мори
тебе не те пуща
при мене да дойдеш душо
сърце мое Йовано.

 

 

 

Малко й моме цвекье брало во градинчето
там дек брало, там дек брало, кротко заспало.

Дойде лудо, дойде младо, та го разбуди
стани, стани малко й моме, що си заспало.

Цвекьето що си го брало ти повеенало
лудото що си го сакаш, се армасало.

Нек се вени, нек се рони, нек се запусти
нек се жени мойто либе, нек се кердоса
на майка му на душа му, що ни раздели.

 

 

 

Дади ме майко на Георгия
Дади ме майко на него
сама ке ода по него
по него, него дур дома

Не оди керко по Георгия,
оти е Георги бекрия
на вино пие каймако,
а на ракия първако.

Дади ме майко на Георгия,
ако е майко бекрия,
сърце ке пукне по него
и яз ке умрам за него.

Не оди керко по Георгия,
оти е Георги бекрия,
на вино вади ножови,
а на ракия пищови.

 

 

 

Снощи саках да ти дойда
снощи саках да ти дойда
на тая сладка вечера
на това вино цървено,
а, бре лудо, бре.

Лошо време ме зафати
лошо време ме зафати,
тихо ветер подууна,
ситна роса зароси,
а, бре лудо, бре.

Какоф юнак ке ми бидеш
какоф юнак ке ми бидеш
от роса да се уплашиш,
край мене да не дойдеш,
а, бре будало.

 

 

 

Планино, Перин планино
много си, Перин, юбава
лете си пълна с йовчаре
а зиме, Перин, с дърваре.

Под твоите сенки дебели
юнаци подслой намират
планино, Перин планино
много си, Перин, юбава

 

 

 

Поле широко,
кой че по тебе да се шета, като го нема
Делчев войвода ?1

Перин планино,
кой че по тебе четата води, като го нема
Делчев войвода ?

Моми юбави,
кой че ве вази от вграг пази, като го нема
Делчев войвода ?

 

 

 

Я подай ми, сестро, тенка пушка,
време е да ода,
яз ке ода, сестро, надалеко,
на горна земя.

Как ке минеш, брато, Вардар река,
мътна и кървава.
Рибари са, сестро, мои другари,
ке ме проводат.

Как ке минеш, брато, Шар планина,
пълна е с комити.
Комити са, сестро, мои другари,
ке ме проводат.

 

 

 

Биляна платно белеше
на охридските извори.
Оздола идат винари
винари, белограгяни.

– Винари, белограгяни,
кротко терайте керванот,
да не ми платно сгазите –
платното ми е даровно,
платното ми е даровно
за свекор и за свекорва.

– Биляно, моме убава,
ако ти платно сгазиме,
со вино ке го платиме,
со бистра лута ракия.

– Не ви го сакам виното,
не ви я сакам ракията,
туку го сакам момчето,
що напред тера керванот –
турило кепче над око
и мене гледа под око.

– Биляно моме убава,
момчето ни е свършено,
за него керван тераме,
со вино и со ракия
со вино и со ракия –
в недела ке го жениме.

 

 

 

 

 

Дей гиди, луди-млади години
литнахте като сиви гълъби.
Паднахте на момини дворови,
стапихте на момини скутови.
Барем се ерген, мамо, наодих,
барем се моми, мамо, налюбих.
Ергенлък, мила мамо, пашалък,
моминство, мила мамо, везирство.

 

 

 

 

Севдалино, малай моме, джанъм,
Севдалино, малай моме,
още ли мома ке одиш,
още ли свето ке гориш.

Сите пари ми ги зеде, Севдо,
Сите пари ми ги зеде,
петстотин жълти жълтици, джанъм,
и илядо бели гроша.

Дай ми малко от парите, Севдо,
дай ми малко от парите,
да си купа конь дория, Севдо,
да не ода пеш по село.

Да не ода пеш по село, Севдо,
да не ода пеш по село,
ергените да не ми се смеят, Севдо,
а момите да се каскандисват.

 

 

 

 

Море сокол пие
вода на Вардарот.
Море сокол пие
вода на Вардарот.

Пр.(2) Яне, Яне ле бело гърло,
Яне, Яне ле кротко ягне

Море ой, соколе,
ти юнашко пиле,
море не види ле,
юнак да помине

Пр. (2)

Море не види ле,
юнак да помине,
юнак да помине
со девет лути рани.

Пр. (2)

А десета рана
со нож е прободена,
а десета рана
со нож е прободена.

Пр. (2)

От девет лути рани
много го боли,
от десета рана
ке да загине.

Пр. (2)

 

 

 

 

Моли се на Бога Севде
моли се на Бога
моли се на Бога Севде

Роса да зароси Севде
роса да зароси
роса да зароси Севде
Струма да дотече

Струма да дотече Севде
Струма да дотече
Струма да дотече Севде
сандък да донесе

Во сандъко има Севде
во сандъко има
во сандъко има Севде
една десна ръка

На ръката има Севде
на ръката има
на ръката има Севде
пръстен бормалия

На пръстено пише Севде
на пръстено пише
на пръстено пише Севде
име Гоце Делчев
на теб ти се пада Севде
пръстено да носиш !

 

 

 

Сотури се, сотури се Шар планина,
па подфати, па подфати три овчара.

Първи овчар, първи овчар й се моли:
– Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам жена, имам жена ке ме жали.

Втори овчар, втори овчар й се моли:
– Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам жена, имам сестра ке ме жали.

Трети овчар, трети овчар й се моли:
– Пусти мене, пусти мене, Шар планино,
айде, пусти мене, пусти мене, Шар планино,
имам жена, имам майка ке ме жали.

Проговара, проговара Шар планина:
– Жена жали, жена жали дор до пладне,
айде, сестра жали, сестра жали до година,
Майка жали, майка жали чак до гроба.

 

 

 

 

Бре воденичарю, дервенджийо,
смели ми житото.
Не мога, Ленче, не мога, душо,
вода нема никъде.

Айде мойто лице твое нека биде,
смели ми житото.
Не мога, Ленче, не мога, душо,
вода нема никъде.

Айде мойте очи твои нека бидат,
смели ми житото.
Не мога, Ленче, не мога, душо,
вода нема никъде.

Айде мойта снага твоя нека биде,
смели ми житото.
Вода ке намериме, житото ке смелиме,
щом ке бидеш моя ти.

 

 

 

 

Седнал ми Джемо, разпашан Джемо
под тая круша ситница,
под тая круша ситница.
Майка му вели, вели говори:
– Не седи, Джемо, разпашан.
Не ти е мирна година, Джемо,
гаурин глава вдигнал е.

Джемо й вели, вели говори:
– Не жали, майко, не плачи.
Гаузка сабя не сече, майко,
гаузка пушка не пука.
Още ми дума е рекъл Джемо.
– Ей де го Мицко войвода,
ей де го Мицко, Мицко войвода,
со пет стотини дружина.

Бързнал ми Джемо, да бега Джемо
из тая река Бистрица,
Мицко му вели, вели говори:
– Бре стой, не бегай, бре Джемо.
Да видиш, Джемо, да чуеш, Джемо,
гаузка сабя как сече,
гаузка сабя как сече, Джемо,
гаузка пушка как пука.

 

 

 

 

Ах, къде е мойто либе,
дали мисли той за мене,
я за него сум родена,
и за него яз ке умрам.

Туй, що рекох и пред мама
и кога си бехме двама,
ако яз да те излажам,
по-добре е яз да умрам.

Ко[леничех] я след него,
и със солзи на очите,
кажи, кажи верно либе
коя любиш освен мене.

А блазе му на душата,
кой що люби верно либе,
той безценен камък носи
и е верен чак до гроба.

 

 

 

 

Вечер ке ти дойда, моме,
вечер по вечера,
вечер по вечера, моме,
кога сама спиеш.

Кога твойта майка, моме,
на кошари оди,
кога твойте братя, моме,
во гора зелена.

Мойта лоша майка, лудо,
люта пиявица,
мойте мили братя, лудо,
комити юнаци.

Мойта стара майка, лудо,
порти затворила,
порти затворила, лудо,
пенджер залостила,
не можам да ида, лудо,
на бунар за вода.

На твоята майка, моме,
дарои ке дарувам,
свилено коланче, моме,
кемер со жълтици.

На твоите братя, моме,
коня аджамия,
коня аджамия, моме,
и пушка бойлия.

 

 

 

 

Не се бели, Наде мори, не се църви,
не се толку, Наде, пременувай.

Во кого си, Наде мори, погледнала,
всекиму си, Наде, болест дала.

Кому два дни, Наде мори, кому три дни,
а на мене, Наде, три години.

Изгори ме, Наде мори, запали ме,
ме направи, Наде, суво дърво,
суво дърво, Наде, яворово.

 

 

 

Моми тиквешанки, мамо ле,
бело гройзе берат,
бело гройзе берат, мамо ле,
бели пари зимат.

Бели пари зимат, мамо ле,
на гердан ги нижат,
на гердан ги нижат, мамо ле,
на гуша ги носат.

На гуша ги носат, мамо ле,
мераци да фърлат,
мераци да фърлат, мамо ле,
ергени да горат.

 

 

 

Снощи е Добра късно седела,
ой Добро, Добро, добра невесто.
Досна седела, седенкувала,
ой Добро, Добро, добра невесто.
та е напрела девет вретена,
ой Добро, Добро, добра невесто.
девет вретена тенка основа.
ой Добро, Добро, добра невесто.
Тенка основа за тежки дари,
ой Добро, Добро, добра невесто.
та да си дари свекър, свекърва,
ой Добро, Добро, добра невесто.
свекър, свекърва, девер, етърва.
ой Добро, Добро, добра невесто.
Пустите дари не са стигнали,
ой Добро, Добро, добра невесто.
не са стигнали за кумовете.

 

 

 

 

Слезнал ми Делчев долу у полето,
долу у полето, долу във Вардарско.
Там си найдел Делчев двама арнаути,
дек си пасат овци в сиромашки ниви.
Разлютил се Делчев, Делчев войвода,
та си грабнал Делчев пушка манлихера,
та изгонил Делчев двама арнауте,
та си раздал овци на сиромаси.

 

 

 

 

Како що е тая чаша полна со вино,
така е и мойто сърце полно с ядови.
Дай да пия, мила майко, да се опия,
ядовите, мила майко, да заборавя.
Я послушай, мили сине, стара си майка,
и да пиеш, мили Стоян, файда си немаш.
Я си земи, бре Стояне, пушка берданка,
па иди си, мили Стоян, в гора зелена.
Там ке найдеш, мили Стоян, верна дружина,
ядовите, мили Стоян, ке заборавиш..

 

 

 

 

Каква мома видех, мамо,
каква мома видех,
каква мома видех долу по полето
каква мома видех долу по полето.

Бел фустай развева, мамо,
бел фустай развева,
бел фустай развева като пеперуда
бел фустай развева като пеперуда.

Зашетала се йе, мамо,
зашетала се йе,
зашетала се йе като гълъбица
зашетала се йе като гълъбица.

Загукала ми йе, мамо,
загукала ми йе,
загукала ми йе като гургувица
загукала ми йе като гургувица.

Иди я попитай, мамо,
иди я попитай,
иди я попитай дали че ме вземе
иди я попитай дали че ме вземе.

 

 

 

 

Айде пушка пукна, бе джанъм
пушка пукна
айде да удари, бре джанъм
Карамфило
айде ???????, бре джанъм
Карамфило.

Айде кой ке гледа, бре джанъм
моте деца.
Айде ке ги гледат, бре джанъм
комитето,
айде ке ги гледат, бре джанъм
комитето

Айде кой ке носи, бре джанъм
мойта пушка.
Айде ке я носи, бре джанъм
Даме Груев
айде ке я носи, бре джанъм
Даме Груев.

Айде кой ке ява1, бре джанъм
мойта коня.
Айде ке го ява, бре джанъм
Гоце Делчев
Айде ке го ява, бре джанъм
Гоце Делчев.

 

 

 

Йой, Дунаве, Дунаве,
йой, Дунаве, Дунаве,
та кой ми те разлюле,
та кой ми те разлюле.

Разлюле ме, полюле,
Разлюле ме, полюле,
тая сила Русия
и нова България

Руси млади левене,
руси млади левене,
и българе юнаци
и българе юнаци

Русиянски топове,
Русиянски топове,
стоят пълни готови,
за нашата свобода.

 

 

 

 

Развий се, Перин планино
разшири сенки дебели
да мине Делчев войвода
да мине Делчев войвода
с негова верна дружина
с негова верна дружина.

Делчев дружина думаше
айде дружина да слезнем
в селото Банско големо.
Там йе, дружина, млад Яне
млад Яне, мори, Сандане
млад Яне, мори Сандане.

 

 

 

Прошета се млад войвода
низ тая гора зелена
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.

Шетайки се из гората
юнак гора я питаше
ой ти горо, мила сестро
дали виде кой помина ?

Никому гора не дума,
а на юнак проговори
ай юначе млад войводо
снощи миная комити.

Снощи миная комити
и за тебе ме питая
къде е Гоце войвода
четата да си прибере.

 

 

 

 

Ако умра ил загина,
немой да ме жалите,
напийте се руйно вино,
скършите ги чашите.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умра ил загина,
поп не мой да викате,
вие на гроб ми елате,
оро да заиграте.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

Ако умра ил загина,
ке останат спомени
що съм лудо лудовало
на младите години.

E-e-e, верни другари
песна запейте, мене спомняйте.

 

 

 

Кой шчо ме чуе да пея,
той мисли тъги яз немам.
Язе си пея весело
тъгите да си помина

Оз дола иде либето
со дваица верни другари.
Либето ми беше трендафил,
другари бея трънчиня.

Язе на либе сборувам
дойди ми либе довечер,
дойди ми либе довечер,
яз ке те чекам под пенджер.

А лудо вели, говори
не можам, либе да дойда
не можам либе да дойда
а си залюбих друго либе.

 

 

 

На сърце ми лежи, мила мамо
на сърце ми лежи
ай, на сърце ми лежи, мила мамо
една люта змия
ай на сърце ми лежи, мила мамо
една люта змия.

Не ми било змия, мила мамо
не ми било змия
ай, не ми била змия, мила мамо
тук е кара севда
ай не ми била змия, мила мамо
тук е кара севда.

Севдините очи, мила мамо
севдините очи
ай, севдините очи, мила мамо
църни черешови
ай, севдината снага, мила мамо
тънка тополова.

Иди я поискай, мила мамо
иди я поискай
ай, иди я поискай, мила мамо
дано ми я дадат
ай, иди я поискай, мила мамо
дано ми я дадат.

Ако не я дадат, мила мамо
ако не я дадат
ай, ако не я дадат, мила мамо
сам ке си я взема
ай, ако не я дадат, мила мамо
сам ке си я взема.

 

 

 

 

Отвори порти мамо
отвори порти
отвори порти мамо
в гора че идам.

В гора че идам мамо
в гора че идам
в гора че идам мамо
в Пирин планина.

В Пирин планина мамо
в Пирин планина
в Пирин планина мамо
бор да бележа.

Бор да бележа мамо
бор да бележа
бор да бележа мамо
бъчва че правя.

Бъчва че правя мамо
бъчва че правя
бъчва че правя мамо
вино че слагам.

Вино че слагам мамо
вино че слагам
вино че слагам мамо
сватба че правя.

Сватба че правя мамо
сватба че правя
сватба че правя мамо
сина че жена.

Сина че жена мамо
сина че жена
сина че жена мамо
за една мома.

За една мома мамо
за една мома
за една мома мамо
мома убава.

 

 

 

 

Лудо младо със засънило
на ръчица бела момина,
а мома се чудом чуди
жално й е да го буди
милно й е да го гледа
а мома се чудом чуди
жално й е да го буди
милно й е да го гледа.

Па му рекла ставай лудо
жално ми е да те буда,
ала зора е зорила
ясно слънце веке иде
ке изгрее, ке ни види
мило ми е да те гледам,
ала слънце ке ни види
ке ни види, ке ни завиди.

А момче се милно моли
как да стана мила й моме
как да стана мала моме
от къде да взема сила,
като ти си я изпила
как да стана мала моме
от къде да взема сила,
като ти си я изпила.

 

 

 

 

Болен лежи млад Стоян,
болен лежи, ке умре.
Над глава му младата невеста
с мажко дете на ръце.
Солзи рони, солзите й капат
по Стояново лице.

Стоян ми се разбуди,
на Невена говори:
Ой, Невено, ти млада невесто,
що ми лади лицето ?
Дали ситна роса подросува
или силни дождови ?

Ниту роса подросува,
ниту силни дождови.
Мойте солзи по лице ти капат
от селански неправдини.
Мойте солзи по лице ти капат
от селански неправдини.

Снощи вечер на чешмата
селани се сбирая.
Сбор сборея кога ти ке умреш,
дете да ми удават,
мене млада далек да отнесат
и за пари да продадат.

 

 

 

 

Гледай ме, гледай, либе,
гледай ме, гледай,
гледай ме, гледай, ой първо либе,
нагледай ми се.
Дене сум тука, ох първо либе,
утре заминвам.

Запас ке идам, либе
запас ке идам,
запас ке идам, ох първо либе,
в Свиленаграда,
в Свиленаграда, ох първо либе,
в Дервиш могила.

Йот там ке гледам, либе,
йот там ке гледам,
йот там ке гледам, ох първо либе,
Одрина града,
Одрина града, ох първо либе,
со минаретата.

Рачай, порачай, либе,
рачай, порачай,
рачай, порачай, ах първо либе,
що да ти купам, ах първо либе,
от Одрина града.

Купи ми, купи, либе,
купи ми, купи,
купи ми, купи, ах първо либе,
църна шамия,
нея да носам, ах първо либе,
теб да те жалам.

 

 

 

 

Лажи, лажи, Вере, лажи кой ке лажеш –
само мене, Вере, немой да ме лажеш!

Яз си имам, Вере, леле яз си имам,
яз си имам, Вере, дор три болести.

Първа болес, Вере, леле първа болест,
първа болест, Вере, в тугина ке идам.

Втора болест, Вере, леле втора болест,
втора болест, Вере – солунски кафани.

Трета болест, Вере, леле трета болест,
трета болест, Вере, изгореф за тебе

 

 

 

Нико, Нико, мори, меянджико,
????? съм, Нико, да ми платиш
що ти служех, Нико, три години
сум решило, Нико, да се жена.

Бре Стояне, море, измекяре,
ако сакаш, Стоян, да се жениш,
я си имам, Стоян, измекярки,
коя сакаш, Стоян, нея земи.

Нико, Нико, мори, меянджико,
татко ми е оставил проклетия,
да не земам, Нико, я девойка,
тук да земам, Нико, я вдовица.

Е, Стояне, море, млад Стояне,
ако сакаш, Стоян, ти вдовица,
ако сакаш, Стоян, ти вдовица,
седи тука, Стоян, земай мене.

 

 

 

Глуха е доба потайна,
месец йе грейнал над село,
де джиди санце айдушко,
де джиди санце айдушко.

От друм дружина минува
край село кротко, заспало,
де джиди село комитско,
де джиди село комитско.

Жална им баба насрешча мило си пита дружина:
Кам ви, дружина, млад Радон, дека, баби, остана моето чедо перинско ?
Млад Радон, бабо, остана горе ми горе на Рила, на Годлевската плaнина.
Кам му, дружина, чепето, три годин го баба четила, милото чепе комитско ?
Остана, бабо, остана горе ми горе на Рила, на дива коза легало.
Кам му, дружина, пушката, пушката, баби, дружката, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, на бор столетен, вековен.
Кам му дружина сабята, сабята чичовaта му, дружина мила на баба ?
Остана, бабо, остана, горе ми горе на Рила, низ тия диви пържари, де джиди зрели ягоди.

Жална ми бабо, послушай,
кога нощ страшна настане,
завият влъци, лисици,
забухат птици злокобни,
бухайте птици кръвнишки !
когато ревне гората,
ой горо, море, зелена,
Радон от гробо излазе,
откача пушка от боро,
препасва сабя френджия,
намета чепе комитско,
по гори броди самотен,
чичо си Благо да траси.

Кам ви, дружина, млад Радон,
млад Радон, ваша войвода,
моето чедо перинско,
моето чедо перинско.

 

 

 

Кальо, Калино девойко,
виши, виши църни очи,
извищи ги нависоко,
нависоко, нашироко.

Каде турци кафе пият,
арнаути баш ракия,
арнаути баш ракия,
а болгари руйно вино.

Само едно лудо младо
нито яде нито пие.
Често Каля погледнува,
со око й намигнува.

Айде, Кальо, да бегаме
наше село, арно село –
от три страни слънце грее,
от четвърта месечина,
три пъти се жетва жние,
два пъти се лозье бере.

 

 

 

 

Ой девойче бугарче,
ти галичко момиче,
за кого носиш тия църни очи,
я дай ги на мен.

Чуму са ти на теб
да ги имаш, юначе,
църни череши насред лозе
видел ли си ти ?

Ой девойче бугарче,
ти галичко момиче,
за кого носиш тая тенка снага,
я дай я не мен.

Чуму ти е та на теб
да я имашю юначе,
тенка топола насред нива,
видел ли си ти ?

Песента е за момиче от Галичник, Вардарска Македония.

 

 

Ей ти, Марие севдие,
дали имаш сладка, леле, вечера ?

Имам, бре лудо, как немам –
за тебе ягне, леле, печено,
а за сватови, леле, варено.

Ей ти, Марие севдие,
дали имаш место, леле, за спанье ?

Имам, бре лудо, как немам –
за тебе мека, леле, постеля,
а за сватови, леле, тремови.

Вечерай, лудо, вечерай,
пийни си вино, леле, цървено,
полюби мене, леле, галено!

 

 

 

 

Смиляна ми се армаса
во Костур града голема,
на тая кукя чуена
со девет порти на нея
и мала врата отгоре,
малечко момче убаво.

Майко ле, мила майко ле,
утре осунва неделя,
да станиш, майко, пред зори
да изметиш дворови,
да ми нарендиш столови,
на среднио стол ти да седниш.

На среднио стол ти да седниш
да ми разтресиш косата,
да ми разтресиш косата,
косата руса тельовна,
утре ке дойде сватови
да ти йе зеве Смиляна.

 

 

 

 

Славей пее на трендафил,
моме седи на пенджере
нажалено, наскърбено,
ем со солзи на очите.
“Бог да бие мойта майка,
що ме даде надалеко,
та да не можам да се видам
ни со майка, ни со татко,
ни со мойте мили сестри,
ни со мойте мили братя,
ни со мойто първо либе.”

 

 

 

 

Пилето ми пее рано на сабайле,
рано на сабайле, рано през зори.
Я, стани, стани, ти, млада невесто,
я, стани, стани, конче ми спрегни,
че яз ке си ода много надалеко,
много надалеко, града Стамбола.
Рачай, порачай ти, млада невесто,
рачай, порачай, що да ти пратя.
Дали пари сакаш, или писмо сакаш,
или мен ме сакаш дома да си дойда.
Нито пари сакам, нито писмо сакам,
току теб те сакам дома да си дойдеш.
парите се арчат, писмата се горат,
любовта е вечна, дури до гроба.

 

 

 

 

Сестра кани брата на вечера
айде, айде братко, да вечераме.
Вечерайте, сестро, не чекайте ме,
я сум пило, сестро, у меана.

Яло, пило, сестро, сум се опило,
голем золум, сестро, сум направило.
Сум заклало еден син на майка,
сега они барат кървнината.

Айде, айде братко, да вечераме,
за кървнина, братко, колай бива.
Сестра има, братко, девет сина
едно сине сестра ке прежали.

Цел нокь седи сестра, солзи рони,
кое сине майка да прежали.
Прежалила сестра най-малото,
най-малото, сестра, най-убавото.

 

 

 

 

Охрид, Охрид, убав, мил
я со солзи те оставил,
езерото убаво
тъга в сърце ми остави.

Дене, нокя плачам
на сърцето рана имам
защо майко яз отидох
в тугя тугина.

Со мойта мила сека вечер
шетам по езеро яз.
Устата й, косата й
сон за мене останая,
устата й, очите й
сон за мене останая.

А кому е жално либе,
а кому е мачно душо,
цел живот да те имам
и да умрам в тугина.

Охрид, Охрид, убав, мил
яз отидох надалеко.
Не знам дали ке се вратам яз,
не знам дали ке те видам яз.

Либето да го видам
секой ден за мене плаче,
да се вратам, да я видам,
за нея да умрам яз.

 

 

 

 

Еленко, моме Еленко
не оди касно за вода,
не оди касно за вода,
водата ни е далеко.

Водата ни е далеко,
в бунаро, преку Вардаро,
ке легнеш, моме, ке заспиш,
нема кой да те разбуди.

Лудо ле, лудо будало,
ти ке ме мене разбудиш,
ти ке ме мене разбудиш,
Еленка не маленка.

 

 

 

Жени ме мамо, жени ме
жени ме, стара ле мамо
женен да йода.

дорде съм мамо, дорде съм
дорде съм, стара ле мамо
младо зелено.

Дорде ми мамо, дорде ми
дорде ми, стара ле мамо
руба прилега.

Дорде ме мамо, дорде ме
дорде ме, стара ле мамо
моми иская.

 

 

 

 

Що ми е мило ем драго
во Струга града, мамо, дукян да имам
леле, варай, варай, моме Калино
во Струга града, мамо, дукян да имам.

На кепенците, мамо, да седа
стружките моми, мамо, моми да гледам
леле, варай, варай, моме Калино
стружките моми, мамо, моми да гледам.

Кога на вода, вода ми одат
сос тие стомни, мамо, стомни шарени
леле, варай, варай, моме Калино
сос тие стомни, мамо, стомни шарени..

На овай извор, извор студени
там да се с дружки, дружки соберат
леле, варай, варай, моме Калино
там да се с дружки, дружки соберат.

 

 

 

 

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има гора голема,
не можеш я премина.

Ке се престорам на горско пиле,
гора ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има трева висока,
не можеш я премина.

Ке се престорам на люта змия,
трева ке премина и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази има вода длибока,
не можеш я преплива.

ке се престорам на риба мрена,
вода ке препливам и при теб ке дойда,
вечно твоя ке бида.

Назад, назад, моме Калино,
не оди подир мене,
че у нази имам юбава жена
со две дребни дечиня.

Ке се престорам на църна чума,
жена ке умарам, дечиня ке гледам,
вечно твоя ке бида.

 

 

 

 

Развий се горо, джанъм, зелена
ке мине Делчев войвода
аман, аман, с петстотин души дружина.

Говори Делчев, джанъм, войвода
дружино верна, сговорна
аман, аман, да спаднем поле широко.

При беговите, джанъм, сараи
младото бегче да фатим
аман, аман, да вземем пари со шиник.

Да вземем пари, джанъм, со шиник
да купим пушки, патрони
аман, аман, да бием наште душмани.

 

 

 

 

Вечер ке ти дойда, моме
вечер по вечера
вечер по вечера, моме
кога сама спиеш.

Кога твойта майка, моме
на кошари оди
кога твоите братя, моме
по гора зелена.

Мойта лоша майка, лудо
люта пияница
мойте мили братя, лудо
комити юнаци.

Мойта стара майка, лудо
порти затворила
порти затворила, лудо
пенджер залостила,
не можам да ида, лудо
на бунар за вода.

На твоята майка, моме
дарой ке дарувам
свилено коланче, моме
кемер со жолтици.

На твоите братя, моме
коня аджамия
коня аджамия, моме
и пушка бойлия.

 

 

 

 

Темна е мъгла паднала
темна е мъгла паднала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина.

Яница в гора тръгнала
тръгнала, пътя сбъркала
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина
низ тая гора зелена
низ тая Пирин планина

Отдолу идат овчари
овчари, млади чобани
ой вие млади овчари
ой вие братя да ми сте
елате пътя ми кажете
елате пътя ми кажете.

Моме ле мари убава
моме ле мари гиздава
ние си сестри имаме
първо си либе немаме
ние си сестри имаме
първо си либе немаме.

 

 

 

 

Шум се носи, песни над Хисара,
над хисарски двор на шир и ширина,
тая вечер Калоян пирува,
чест и слава от последната война.

Гордите латинци победи,
император Балдуина той плени
и в тъмница хладна го затвори,
и във тежки го вериги окова.

Не пирува младата царица,
тъжно е навела главата си тя,
тайно тя от гостите в тъмница
при пленений Балдуин се озова.

И му рече: “Мили, денонощно
все за твойта черна участ мисля аз,
съгласи се, дай ръка си смело,
Търновото да напуснем в тоя час.”

………………………….

“Срам за тебе, Българска царице.
срам, позор за целий български народ,
аз не искам твоята десница,
искам да загина тука като роб”

 

 

 

 

ДАФИНО – ВИНО ЦЪРВЕНО

Дафино – вино цървено,
момчето ти е заспало,
момчето ти е заспало
на Кара камен планина.

На Кара камен планина,
на суа рида без вода.
Ми поминали айдуци,
гунчето му го украли.

Гунчето му го украли,
в меана му го продали.
В меана му го продали
за руйно вино цървено.

За руйно вино цървено
и бела люта ракия.
Ако му украли гунчето,
нека ми е живо момчето.

 

 

 

Марко коси трева детелина.
Мара бели платно на белило,
Мару’ майкя от белило ока: /2
Иела Мару, Марку леб да носиш./2
А-Е-Е-Е-Е-Е-Е
Нече мале Марку леб да носим.
Мене Марко за сестра не брой,
я му кажем добро ютро брале,/2
он ми каже дал бог добро либе.
А-Е-Е-Е-Е-Е-Е
Проговара Марковата майкя.
Ако гуде Марко това рекъл
да излезе змия от подоко.
От подоко змия усойница,
да изпие Марко църни очи.
Кралимарковска народна песен от шопския край.

 

 

 

Леле свашке пуст свашке, църна лисицо
от кога се с теб сродихме къща запустихме.
От когато твойта щерка снаа ми стана,
от тогава, леле свашке, болест ме захвана.
От кога си я родила не си я учила,
да опере да омеси, вода да донесе.
Дя опере да омеси вода да донесе,
съдовете си не мие под креват ги крие.

Леле свашке пуста свашке оти си не траеш,
оти си не траеш свашке сал кат кучка лаеш.
Не ли виж го той Илия, че е кусурлия,
тебе гледа мене види свил се като гега.

Леле свашке пуста свашке айде да си траемо
кусурите що ги имат сал двете да знаемо.

 

 

 

 

ДУНАВЕ, БЕЛИ ДУНАВЕ,

кайно ми течеш, бел Дунав,
отгоре Дунав надолу,
та нийде ли ми не виде
моето порво любово?

-Видех го, видех, Радице,
във понделник вутрина,
га беха петли триж пели,
триж пели и повторили,

три гимийки заминаха,
порвата Стоен караше
и меден кавал свиреше,
с кавалат дума думаше:

“Радице, порво любово,
скоро ли ма щеш забори,
забори, Радо приболе?”

“Забори та ща, Стоене,
га бели Дунав пресохне,
та на барушка остане,
дребни го пилци изпиот,

черна го лоза посадьот,
от лоза вино да стане,
от вино бела ракия,
да пия да се опия,
тогав си ща та забори.”

 

 

 

Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! –

Отсякоха му и двете ръце,
та пак го питат и го разпитват:
– Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! –

Отсякоха му и двете нозе,
та пак го питат, разпитват:
– Даваш ли, даваш, Балканджи Йово,
хубава Яна на турска вяра?
– Море, войводо, глава си давам,
Яна не давам на турска вяра! –

Избодоха му и двете очи,
и го не питат, нито разпитват,
току си взеха хубава Яна,
та я качиха на бърза коня
да я откарат долу в полето,
долу полето, татарско село.

Яна Йовану тихом говори:
– Остани сбогом, брате Йоване!
– Хайде със здраве, хубава Яно!
Очи си нямам аз да те видя,
ръце си нямам да те прегърна,
нозе си нямам да те изпратя!

 

 

 

 

 

Руфинка болна легнала
на високана планина,
никой до нея немаше
сал стара и майчица.
Тя си Руфинки думаше:
– Руфинко, моя дощеро,
мила ли ти е рубана,
рубана още либено?
– Майчинко, мила и драга,
не ми е мило любено,
ам ми е мила диньоса,
че са е пролет пукнала,
всичко от земя излиза,
пък я ще в земя да влеза.
Иди ми, майчо, порукай
мижова Фатма да дойде,
да си и придам, майчинко,
моено либе да води,
моена руба да носи….

 

 

 

 

 

Цъфнало цвеке шарено.

Цъфнало, цъфнало цвеке шарено
на момино, на моминото пенджере.

Сутрин го, сутрин го моме полива
вечер го, вечер го момче обира.

Моме го, моме го люто кълнеше,
– Пукнало, пукнало, лудо треснало.

Не знаеш, не знаеш моми да любиш,
сал знаеш, сал знаеш цвекье да береш.

Цвекя са, цвекя са за мирисанье,
моми са, моми са за целуванье.

 

 

 

 

Море, пиле, славей пиле, я запей ми песничица! x 2
Да се чуе надалеко, надалеко преко Вардар! x 2

Преко Вардар от Велешко, от Велешко до Прилепско! x 2
Да се чуе надалеко, надалеко, преко Вардар! x 2

Там се бие славен юнак, славен юнак Питу Гули! x 2
Да се чуе надалеко, надалеко преко Вардар! x 2

 

 

 

 

Кате Кате, Кате Катерино (2)
Кате, Кате, Кате Катерино (х2)
Кате Катерино.

Кат се жиниш, Кате мен да вземиш. (х2)
Кате мен да вземиш.

Да не вземиш, Кате даскалчето,
даскалчето, Кате къща нема, Кате къща нема!

Ке те кара от село на село,
ке те лаят, Кате кучинята, Кате кучинята!

 

 

 

Китчице – 4 буйна лобуда хей,
китчице – 2 буйна лобуда.
Дай ми нож – 4 да се пробода хей,
дай ми нож – 2 да се пробода.

Заради – 4 ваща махала хей,
заради – 2 ваща махала
имате – 4 моми убави хей,
имате – 2 моми убави.

Момците – 4 Ви са глупави хей,
момците – 2 Ви са глупави.
Не знаят – 4 моми да любат хей,
сал знаят – 2 вида да пият

 

 

 

 

Слушай как шумят шумите, буките (х2)
Слушай как шумят шумите, плачат за войводата, капетанот. (х2)

Другари верни, другари, другари
Кога през село минете, пойдете
Кога през село, минете со коне да не тропате, ама тропате.
Со коне да не тропате, со пушки да не фърлате, ама фърлате.

Да не ве чуе майка ми, старата (х2)
Да не ве чуе майка ми, ке ве праша за мене, ама за мене (х2)

Каде е син ми, Костадин, Костадин (х2)
Каде е син ми, Костадин, Костадин войводата, капетено (х2)

Син ти се, бабо, ожени (х2)
Син ти се, бабо, ожени за една македонка, поробена (х2)

 

 

 

 

Рипни Калинке да тропниме да се пукат душманите
да се пукат душманите, хем и моите хем и твоите

бре юначе, лудо младо, как да рипна,как да тропна
как да рипна как да тропна, я виж майка от де гльода

ку та глйода, да те глйода тебе майка, мене баба
рипни калинке да тропниме, да са пукат душманите

бре юначе лудо младо как да рипна, как да тропна
как да рипна как да тропна, виж гу байко от де гльода

ку та глйода да та глйода тебе байко, мене дедо
рипни калинке да тропниме да са пукат душманите

 

 

 

 

 

Сънувала сънувала търновска царица (x2)
През среда се, (x2) небе препукало
Ситни звезди (x2) на земя паднали.

Ясен месец (x2)кървав ми е огрял (x2)
А по него (x2) звездица Деница
и тя ми е (x2) кърваво огряла.

Ой Шишмане, цар Иване,що съм сънувала?
Отговаря(x2) цар Иван Шишмана
Ой царице, хубавице, съня ти е на зло.

Дето се е (x2) небе препукало
Ще да падне(x2) българското царство
Ситни звезди – ще загине българската войска
Ясен месец- ще да падне сам Иван Шишмана

Мина време, писмо дойде от Костина града
Писмо пише и нарежда- войска загинала
на Софийско равно поле паднал и загинал
паследния български цар – Цар Иван Шишмана.


Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s