Портал към България

Антични градове

Амфи театър

Филипополис – Пловдив

Пловдив е един от най-старите градове в Европа и втори по големина в България. Намира се на двата бряга на р. Марица в западната част на Тракия.

Предполага се, че първите следи от живот на територията на града са от периода на неолита от около 8000 г. пр.н.е., а първото цивилизовано селище създадено от траките е около 1200 г. пр.н.е. с името „Евмолпиада”. През 342 г. пр.н.е. Филип II Македонски завладява града и го преименува на „Филипополис”. Тогава огражда града със здрави крепостни стени. По-късно траките отново си възвръщат града и го преименуват на „Пулпудева”. През 72 г. пр.н.е. градът е завладян от римският пълководец Марк Теренци Варон Лукул, но траките скоро въстановяват властта си. През 46 г. Тракия е обявена за римска провинция и градът е преименуван на „Тримонциум”. Въпреки това и през римската епоха градът бил известен с името Филипополис и е бил главен и най-голям град на римската провинция Тракия.

През него са минавали няколко важни стратегически пътя в Римската империя. Най-важният е Виа Милитарис – главния военен път на Балканския полуостров. Пътищата са били здрави и павирани с камък. Построени са обществени сгради, храмове, бани, театри, мащабен стадион. Градът се разраства и през 172 г. император Марк Аврелий издига втора крепостна стена, за да обхване целия град. Градът е имал модерна водоснабдителна система и каналацизация. Разкопките днес разкриват само малка част от античния период на днешния град Пловдив.

Сердика

Сердика – София

През VII в. пр.н.е. около топлия минерален извор близо до р. Владайска възниква древен тракийски град, документиран като Сердика. Предполага се че името произлиза от тракийското племе серди, което живее в околноситите на града.

През 29 г. градът пада под римско владичество. По време на император Марк Улпий Траян (98-117 г.) Сердика става значимо селище в провинция Тракия, а от 106 г. става център на административен район с името Улпия Сердика. Градът се разраства и между 176 и 180 г. е укрепен със значителна крепостна стена и две наблюдателни кули. През II в. е каптиран горещия минерален извор и са издигнати градските терми. Император Аврелиан разширява Сердика с нова крепостна стена в северна посока. През 311 г. император Константин Велики издава тук прочутия Сердикийски едикт, дал права на християнството като легална религия в Римската империя. След религиозната реформа Сердика става седалище на епископ, като заедно с това е и едно от първите селища, където християнството е признато за официална религия.

Сердика е любимият град на император Константин Велики. Тук са издадени много от неговите укази. В IV в. той заема цял квартал наречен „Константинов квартал”. По-късно през XIII в. оцелялата част от комплекса е превърната в дворец на Севастократор Калоян. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение.

През V-VI в. градът преживява нашествия от хуни, готи, аварии и славани и др. тъй наречени варварски племена. В началото на IX в. хан Крум присъединява Сердика към българската държава с името Средец.

Месемврия

Месемврия – Несебър

Древният град Месемврия се намира на черноморското ни крайбрежие – старата част на гр. Несебър.

Първото население на града датира от края на бронзовата ера. Първото му име Месабрия са му дали траките. В края на VI в. пр.н.е. пристигат първите гръцки заселници градът, започва да се разраства. Месабрия започва да сече монети около 440 г. пр.н.е. и с двете си пристанища поддържа добри търговски отношения с градовете на Черно и Егейско море.

През 72 г. е превзет от римляните и е наречен Месемврия. Градът продължава да сече монети и става важен търговски и културен център на римска Тракия.

През 812 г. хан Крум завладява Месемврия и градът става част от българската държава. Заселват се славяни и българи и преименуват града на Несебър. Градът се разраства и след 40 години византийско владичество през 1304 г. при цар Теодор Светослав, той отново е в пределите на българската държава.

През 1453 г. пада под османско владичество, но икономическият и културният живот не спират – построени са църкви и се изписват икони.

Културното наследство на Несебър е съхранено в 5 музейни експозиции. Несебър е обявен за културен и археологически резерват през 1956 г., а през 1983 г. културните паметници в града са прибавени към списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство

Аполония Понтика – Созопол

Аполония Понтика – Созопол

Созопол е най-старият град по българското черноморско крайбрежие. Намира се в Югоизточна България на Черно море.

Първото селище е възникнало в края на IV-III хилядолетие пр.н.е. През 610 г. пр.н.е. на мястото на днешния град Созопол е основана елинска колония на гърци с името Аполония Понтика. Градът се разраства и става голям пристанищен и търговски център. Аполония Понтика се конкурира със създадения около век по-късно гр. Месемврия. Още от края на VI в. пр.н.е. Аполония започва да сече монети с котва на тях, която е и емблема на града.

През 72 г. пр.н.е. градът е завладян от римляните, които разрушават и крепостната му стена. През IV в. градът отново се разраства и вече е известен с името Созополис. През 812 г. при хан Крум Созопол влиза за кратко в пределите на българската държава. Градът пада под османско владичество през 1459 г.

От XVIII-XIX в. има запазени църкви и къщи от дърво и камък, които заедно с останките от крепостните стени на античния град придават неповторимия архитектурен облик на днешния град Созопол. Градът е една от най-препочитаните туристически дестинации през летния сезон.

Хисаря

Хисаря е град в България с богата хилядолетна история. Намира се в Южна България, в близост до гр. Карлово.

Тук е имало праисторическо селище още преди V-IV хилядолетие пр.н.е. По-късно е изградено тракийско селище около минералните извори, което е било в пределите на Одриската държава. Около минералните извори са били изградени лечебно-религиозни светилища.

През 46 г. около минералните извори римляните са създали голям римски град. През 293 г. император Диоклециан започва изграждането на масивни крепостни стени и градът е наречен Диоклецианопол. Крепостната стена на места е до 11 м. височина, а крепостта е подсилена от 44 кули. В античния град се влизало през 4 големи порти. В термите на Диоклецианопол са били извършвани процедури и лечение с минерална вода. В града е имало и амфитеатър за спортни съзтезания и борби с животни.

След въвеждането на християнската религия в Римската империя, Диоклецианопол става седалище на епископ. В периода IV-VI в. са изградени десет раннохристиянски базилики. Които са запазени и до днес. По това време градът се нареждал на трето място по големина сред градовете в провинция Тракия.

След векове на разруха, през втората половина на XVII в., започва с възстановяването на малко селище върху развалините от античния град. То е наречено Хисаря, което на арабски означава “крепост”. Днес Хисаря е един от най-големите балнеолечебни курорти на България.

Столици на България

Плиска

Плиска

Плиска е първата столица на България. Намира се в Североизточна България, в близост до градовете Нови пазар и Каспичан, област Шумен. Тя е столица на България от края на VII в. до 893 г., когато столицата се премества в Преслав.

Територията на града е обхващала 23 кв. км. Тя е била оградена със землен ров и насип, подсилен с дървена ограда. Градът е бил разделен на вътрешен и външен.

Вътрешният град е бил ограден от висока каменна стена с кръгли е петоъгълни кули. В него се намирали дворците на хана и други важни стопански и религиозни постройки. Върху руините на Крумовия дворец, разрушен от император Никифор I, хан Омуртаг построил нов дворец с внушителна тронна зала. До него се намирал т. нар. Малък дворец, в който живеели българските ханове. Под пода му е имало сложна отоплителна система и уникални тайни подземни проходи.

В Плиска се намира и Средновековната базилика, която е била средище на българската култура и писменост по време на Първото българско царство.

Тук, в Плиска, княз Борис I през 886 г. приел учениците на Кирил и Методий и по негова заповед били създадени два книжовни центъра – единият в Преслав под ръководството на Наум, а другият в Охрид под ръководството на Климент. За няколко години били обучени над 3500 ученици, а България спасила делото на Кирил и Методий и получила своя собствена славянска азбука и книжнина на роден език.

Преслав

Преслав

Преслав е втората българска столица. Намира се в Североизточна България, област Шумен.

Градът е създаден през втората половина на IX в. от княз Борис I като военен лагер с укрепен дворец и гарнизон на 30 км от тогавашната столица Плиска. След Преславския църковно-народен събор през 893 г. градът е обявен за столица на България. Той се превръща и в седалище на първата Българска книжовна школа. В Преславската книжовна школа са работили Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър и др.

Преслав се превръща в един от най-красивите и величествени градове в Югоизточна Европа. И той по подобие на Плиска е имал вътрешен и външен град.

Външният град е бил ограден от белокаменни стени с порти и кули.

Вътрешният град също е бил обкръжен от стена. В него са били Големият дворец и Тронната зала с колони. Тук е и известната Кръгла църква, която е била богато украсена с мозайки, мрамор и керамични икони. В града е била изградена система за водоснабдяване и канализация.

Преслав е столица на България до 970 г., когато киевският княз Светослав I я превзема и премества столицата на Киевска Рус в нея. През 971 г. градът е превзет и ограбен от византийците. Остава под византийско владичество през XI и XII в.

След възобновяването на българската държава при Асен и Петър Преслав отново се превръща в българска крепост.

Велико Търново

Велико Търново

Велико Търново е един от най-старинните градове в България. Той е столица на България от 1185 г. до 1393 г. по време на Второто българско царство

Намира се в Централна България и е разположен от двете страни на река Янтра. През него минават пътища, свързващи Източна със Западна България.

Първите свидетелства за живот са от третото хилядолетие пр. Хр., намерени на хълма Трапезица.

Царският комплекс в старинната част на Велико Търново е разположен на 3 хълма: Трапезица, Царевец и Света гора. След провъзгласяването на града за столица през 1185 г. той бързо се разраства и става най-добре укрепената и непревземаема българска крепост през XII-XIV в.

Хълмът Царевец е обитаван от царското семейство, болярите и патриарха. Обиколен е от крепостна стена, издигната върху естествени отвесни скали. Крепостта е имала три входа. Главният вход е бил с подвижен мост и имал три последователни порти. Вторият е свързвал Царевец с Асенова махала, а третият – с Френкхисар. От кулите до днес се е запазила само една – наречена Балдуинова кула. Царевец е бил защитен с дебели каменни стени и бойни кули. В средата е бил дворецът с тържествена зала, църквата Св. Петка, жилищни и стопански сгради. На най-високата част на Царевец е била патриаршеската църква “Възнесение Христово” и резиденцията на патриарха.

След Освобождението Велико Търново е временна столица на България. През 1879 г. тук се свиква Учредително събрание, на което се приема Търновската конституция, действала до 1947 г., и се решава столицата на България да бъде София.

София

София

Днешната столица на България е София. Тя е една от най-старите европейски столици. Предполага се, че историята й датира от около VIII в. пр.н.е., когато около термалните извори възниква град, наречен от римляните Сердика. По време на римската епоха през I в. градът процъфтява и е административен център на провинция Тракия. В края на III в. е столица на вътрешна Дакия. През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава с името Средец. От XIV в. до края на 19 в. е под османско владичество. На 4 януари 1878 г. София е освободена от руската войска, начело с ген. Гурко. На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България.

През февруари 1878 г. по време на военните действия населението на града намалява почти наполовина и по данни на общината е 11694 души. В следствие обявяването на София за столица на България, броят на населението започва да расте много по-бързо, отколкото в други градове. Също така започва концентрация на капитали и развитието на промишлеността. В края на века над р. Искър при Панчарево е изградена първата водноелектрическа централа, осигуряваща електроенергията за града. Изградена е и жп линия до Перник, след което до Пловдив, Варна и др. места в България.

По време на Втората световна война в следствие на бомбардировки много граждански обекти са засегнати или унищожени – Народният театър, Градската библиотека, Духовната академия, църквата Св. Спас и др.

През 1945 г. е одобрен нов градоустройствен план. След спорен референдум през 1946 г. България е провъзгласена за народна република и след установената отечествено-фронтовска власт обликът на София значително се променя. Засилва се жилищното строителство, започва да се обръща голямо внимание на тежката промишленост и индустриализация. Разширява се пътната мрежа и градският транспорт.

През втората половина на XX в. към София са присъединени и много от съседните села – Княжево, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Илиенци, Малашевци, Обеля, Дървеница и др.

От 1989 г. започва нов подем в строителството. Изникват много нови модерни сгради, повечето от които са построени с чужди инвестиции. От 28.01.1998 г. влиза в експлоатация и Софийското метро. Към 08.09.2009 г. метрото има вече 14 станции.

Днес населението на София е 1 270 284 души по данни на преброяването от 2011 г. София е най-големият град в България и 13-ти по-големина град в Европейския съюз

Гробници и светилища

Перперикон

Перперикон

Перперикон е археологически комплекс, в които има голямо светилище, средновековна крепост и антични паметници. Археолозите предполагат, че това е прочутото светилище на Дионис на тракийското племе Сатри, което заедно с това на Аполон в Делфи представляват двате най-значими светилища в древността.

Перперикон се намира в Източните Родопи. Разпростира се на площ от 12 кв.км. От разкопките, започнати през 2000 г., се разкрива голям скален град. Находките дават възможност да се предполага, че тук върху специален олтар се е извършвал виненно-огнен обред и според височината на огъня се е съдело за силата на прорицанието.

Разцветът на Перперикон е бил през римската епоха, въпреки че е създаден няколко хилядолетия по-рано. Свещенният град е бил разрушен и унищожен от турците през 14 в.

Перперикон е един от 100-те национални туристически обекта на България

Гробница с.Мезек

Гробница с.Мезек

Гробницата до с.Мезек е една от най-интересните куполни гробници в България. Намира се в могилата Мелтепе, до с.Мезек в Южна България.

Могилният насип е висок 14 м. През 1908 г. селянин, които орал нивата си, намерил бронзов глиган, тежащ 177 кг. По това време тази част от България е била под турска юрисдикция и полицията е конфискувала глигана, който днес се намира в Истанбул в археологическия музей.

Самата куполна гробница е открита през 1931 г. от местни хора. Намерени са предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика, които са изложени в музеите в София и Хасково.

Гробницата е от IV в. пр.н.е. Тя е най-дългата тракийска гробница в България и на Балканския полуостров – дължината й е 32 м. Широчината на дългия 20 метров коридор е 1,55 м, а височината е 2,40 м. В края на коридора има 2 правоъгълни отделения и главно куполовидно отделение, където са разположени каменно легло и 2 каменни корита – урни.

Изградена е от каменни блокове с дължина 2 метра и широчина 40 см. Те са наредени един върху друг, а на места са прихванати с железни скоби. Използвана е многократно и е служела за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения.

Самата гробница е една от малкото, запазили автентичния си вид до наши дни и е великолепно архитектурно творение на траките.

Татул – светилището на Орфей

Татул – светилището на Орфей

Светилището при с. Татул е едно от многото Тракийски светилища на територията на България. Намира се на 14 км от Момчилград, област Кърджали.

Светилищата са места, където са извършвани специални обреди от траките за плодородие, за здраве на хората и на отглежданите от тях животни.

Край с. Татул върху извисяващите се скали е издълбана монументална гробница. До нея се достига по изсечени стъпала и площадки. Единият от гробовете е издълбан на върха на скалата, а другият – на южната страна, над която има ниша с подкуполна форма. Смята се, че тук се намира гробът на Орфей.

Върху една от площадките към гробницата има кръгъл олтар. Предполага се, че тук в древността са извършвани астрономически наблюдения, които са били неразделна част от самите ритуали.

По предположение на учени култовият комплекс е тракийското светилище на античен храм от IV хилядолетие пр.н.е. и се счита за един от най-големите монолитни паметници в Европа.

Гробница с.Старосел

Гробница до с. Старосел

Гробницата до с. Старосел е тракийски култов комплекс. Окрит е от Георки Китов през 2000 г. в “Четиньовата могила”. Това е най-големият тракийски комплекс с мавзолей.

Гробницата е с внушителна ограда от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Вътрешното помещение е огромна кръгла куполна камера, в която има полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма има вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Намерени са и съдове за пиене на вино и цедилки.

На 30 м. от куполната сграда на юг е открит празен гроб, а около него в три ями – разчленено на 3 части човешко тяло и богати дарове – съдове, въоръжение, златен пръстен.

Могилата “Хоризонт” е единствената гробница-хероон в Тракия с колонада. Броят на колоните в гробницата достига 10. Те са с капител в ранен дорийски стил. Въпреки че гробницата е била ограбена още в древността, намерените в нея сребърни и златни предмети говорят, че тук е бил погребан представител на тракийската аристокрация.

Комплексът е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Бегликташ

Бегликташ

Бегликташ е тракийско мегалитно светилище, намиращо се на Българското Черноморие. Открито е през 2003 г.

Светилището е разположено в близост до руините на древния град Ранули, в околностите на резерват “Ропотамо” и на 3 км. от гр. Приморско. На това място древните хора са принасяли дарове, обожествявали са местността и са я превръщали в своебразен храм.

Светилището представлява кръг от огромни камъни, разположени върху скалиста повърхност, в средата на поляна. По начина на подреждане се образува календар – часовник – обсерватория.

Храма представлява изсечен в скалата жертвеник, състоящ се от две вани със свързващи ги улеи, главен олтар и каменен трон за главния жрец. Предполага се, че в жертва са се принасяли единствено растения – грозде, маслини и др.

Календарът представлява изкопани дупки в скалната повърхност, като в момент на слънцестоене и равноденствие, между подредените камъни минават слънчеви лъчи, огряващи тези точки.

Часовникът представлява подредени 6 камъка на север от главния олтар, така че сянката падаща от него върху камъните, разделя деня на шест равни части.

Според откритията се предполага, че светилището е направено през XIV в. пр.н.е. и е използвано до V в.

Долината на тракийските царе

Долината на тракийските царе

Долината на тракийските царе е регион с около 1000 могилни некропола в Казанлъшката котловина. До момента са проучени едва 100 могили от 1000 съществуващи. Според археолозите в Долината на тракийските царе са били погребвани тракийски владетели и важни представители на тракийскита аристокрация.

През 2004 г. в могила “Светицата” е разкрита каменна гробница, където според археолозите е погребан одриският владетел Терес I. Намерена е масивна златна маска, бронзова ризница с железни обкови, железен крив меч и нож, бронзови стрели, бронзови и сребърни съдове и др. от края на V началото на IV в. пр.н.е.

В могила “Голямата Косматка” е намерена каменна гробница с коридор и три камери – правоъгълна, кръгла с купол и каменен саркофаг и каменно ложе. Въз основа на намерените артефакти се предполага, че тук е бил погребан прочутият тракийски цар Севт III.

Археологическите паметници в Долината на тракийските царе свидетелстват, че траките са били отлични строители, златари, металурзи и грънчари и са внесли своя принос в развитието на античната цивилизация.

Глухите камъни

Глухите камъни

Глухите камъни е тракийски скален култов комплекс. Намира се в Североизточните Родопи, близо до с. Малко Градище.

Комплексът се състои от над 200 трапецовидни скални ниши, издълбани в скала с височина 30 м. Предполага се, че са изпозвани за погребални урни на по-бедните жители, които не са можели да си позволят скална гробница.

На 50 м от нишите има мегалитни гробници. Две от тях са много добре запазени. Първата гробница е помещение дълго 2 м и широко 1 м, издълбано в скалата, а от него по 33 стъпала изсечени в камъка се отива до върха на скалата, където е гробницата – мавзолей с размери 3 м на 3 м.

Комплексът Глухите камъни е бил ограден от голяма крепостнна стена, останки от която има и до днес.

Манастири

Рилски манастир

Рилският Манастир

Рилският манастир се намира в Югозападна България, община Рила. Основан е през 10 в. от Св. Иван Рилски, в горното течение на Рилска река.

Той е най-големият манастир в България – има 5 етажа, като 4 от тях са видими. В партерния етаж се разполага музеят, а в магерницата се е приготвяла храната за монасите. Манастирът е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски. През 1335 г. в двора е издигната отбранителна кула и малка еднокорабна черква от местния феодален владетел Хрельо. На върха на кулата е параклисът “Св. Преображение” с ценни фрески от 30-те години на XIV в. През Възраждането Неофит Рилски основава тук килийно училище. Манастирът е давал подслон на Васил Левски, Ильо войвода, Гоце Делчев, Пейо Яворов и др.

Днес манастирът обхваща територия от 8800 кв.м., от които 5500 кв.м. са застроена площ. Крилата на манастира заобикалят от всички страни двора във форма на неправилен петоъгълник. През 1961 г. манастирът е обявен за Национален музей “Рилски манастир” , през 1976 г. става национален исторически резерват, а от 1983 г. е под егидата на ЮНЕСКО в списъка за световното наследство. В Рилския манастир се пазят ръкописи, старопечатни книги и документи от XIV в. – XIX в.

Бачковски манастир

Бачковски манастир

Бачковският ставропигиален манастир е вторият по големина манастир в България, след Рилския. Намира се в долината на Чепеларската река на 10 км от Асеновград.

Манастирът е основан през 1083 г. от византийския пълководец Григорий Бакуриани. Първоначално манастирът се развива като център на грузинското монашество. През 1344 г. Станимашка област и манастира е отстъпен на цар Иван Александър. В продължение на 20 години манастира получава богати дарения от него и преживява подем. След падането на България под османско робство първоначално манастирът оцелява, но по-късно споделя съдбата на много други манастири. Възобновен е в края на XVI в. от пловдивския митрополит Доситей. През XIX в. Бачковският манастир е най-важният духовен център в областта. През 1894 г. манастирът преминава под ведомствотото на българската екзархия.

Комплексът на Бачковският манастир включва Главната манастирска черква “Успение на Пресвета Богородица”, два по-малки храма: “Св. Архангели” и “Св. Никола”, старата трапезария, както и манастирска костница. Манастирът има и собствен музей, в който са изложени обредни предмети и образци на изкуството от различни периоди.

Богатата история на Бачковският манастир заедно с живописното му местонахождение в Родопите и внушителния му размер, го прави един от най-желаните и посещавани манастири в България. Той е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Троянски манастир

Троянски манастир

Троянският манастир “Успение Богородично” е третият по големина манастир в България, след Рилския и Бачковския. Намира се на 10 км от град Троян, на брега на река Черни Осъм до село Орешак.

Той е основан около 1600 г. от монаси от разрушения ловешки манастир “Ястреб”. Според друга версия манастирът е създаден от двама монаси, дошли тук от Атон. Малко по-късно на път за Влахия друг атонски монах дошъл в манастира и донесъл със себе си чудотворната икона на “Света Богородица Троеручица”. Тя привлякла нови монаси и манастирът се разраснал. Издигнати били дървена църква, монашеско жилищно крило и малка гостоприемница. Не след дълго манастирът бил разгромен от турска банда.

През първата половина на XVIII в. манастирът отново се разраснал. В него било открито килийно училище. Около 1765 г. в манастира са издигнати нови сгради, а през 1771 г. било изградено и водоснабдяването му. През 1832 г. със събрани дарения е започнал строежът на нова съборна църква, осветена през 1835 г. През 1847 – 1848 г. тя е украсена със стенописи от прочутия възрожденски майстор – Захарий Зограф от Самоков.

Тук в Троянския манастир Васил Левски основава частен революционен комитет. Манастирът не е участвал в Априлското въстание, защото в него са били настанени турски части, но по време на Руско-турската освободителна война е оказал подкрепа на войските на ген. Карцов при прехода през Балкана. Тук е бил послушник и сегашният български патриарх Максим.

Преображенски манастир

Преображенски манастир

Преображенският манастир “Св. Прображение Господне” се намира във Великотърновската епархия на 7 км от гр. Велико Търново. Той е четвъртия по големина манастир в България. Основан е по времето на Втората българска държава през XIII-XIV в. Възникването му се свързва с втората жена на българския цар Иван Александър – Сара и синът им цар Иван Шишман. Те даряват много средства за неговия ремонт и реконструкция.

След падането на България под турско робство, манастирът неколкократно е е опожаряван и разграбван, а впоследствие – разрушен напълно.

Манастирът е въстановен на сегашното си място през 1825 г. от рилския монах отец Зотик. Строежът на главната църква е започнат от Димитър Софиялията през 1834 г. и продължен от Кольо Фичето през 1837 г. Стенописите на храма са дело на големия български художник Захарий Зограф от Самоков и датират от 1849 – 1851 г. Храмовата икона “Преображение Господне” е с негов автограф. Захарий Зограф си рисува автопортрет, както и портрет на св.св. Кирил и Методии. Забележителни са сцената “Страшния съд” на източната стена, както и “Колелото на живота” която представлява филосоофски аспект на естественото развитие на човешкия живот.

Още на времето на отец Зотик, Преображенският манастир се е превърнал в едно от главните културни и революционни средища в Търновско. Дал е подслон на много революционери – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон Халачев, Васил Левски и др. По време на Руско – турската освободителна война, манастирът е бил превърнат на болница.

Днес Преображенският манастир е постоянно действащ мъжки манастир. Със своите забележителности, той привлича много туристи и е един от много посещаваните манастири.

Роженски манастир

Роженски манастир

Роженският манастир “Свето Рождество Богородично” е най-големият манастир в Пириниският край. Намира се близо до гр. Мелник до с. Рожен.

Няма много данни за ранната история на манастира, тъй като в края на XVII в. голям пожар поврежда манастирските сгради и унищожава манастирският архив. Данни за съществуването на манастира през XIII в. са открити в гръцки ръкопис.

През XVI в. манастирът преживява подем. Тогава са построени днешното южно манастирско крило и главната църква. В края на XVI в. са украсени със стенописи църквата и трапезарията. Също така е изписана и южната фасада на главния храм и новопостроената манастирска костница. След пожара през втората половина на XVII в. манастирът е в много тежко положение. Възстановен е в началото на XVIII в. с помощта на богати българи. В края на XIX и началото на XX в. манастирът отново запада.

Докато роженския манастир е бил подчинен на Атонския манастир Иврион, той е получил копие на чудотворната икона – иконата на Св. Богородица Портаитиса. За разлика от други копия това е направено от светено желязо и е обкръжено от малки композиции, изобразяващи лековитите й чудеса. Иконата се смята за чудотворна. Днес тя се съхранява в манастирския храм “Свето Рождество Богородично”.

В Роженския манастир е сниман игралния филм “Време разделно”. Той е част от 100те национални туристически обекта на България.

Ивановски скални манастири

Ивановски скален манастир

Ивановският скален манастир се намира на 18 км южно от гр. Русе. Съставен е от мрежа от малки скални църкви, параклиси и килии, издълбани на различна височина в скалите на каньона на река Русенски Лом. Те са свързани с пътеки и скални стълби.

Ивановският манастир е основан от монаха Йоаким през 20-те години на XIII в. По-късно Йоаким става първият търновски патриарх и манастирът поддържа връзки с царския двор в Търново.

В храмовете е съхранена стенна живопис от XIII – XIV в. Най-известни са стенописите в църквата “Св. Богородица” от средата на XIV в., която е сътворена от известни столични майстори. По стените има и голям брой графити, между които е и известният надпис на Иво Граматик.

Ивановският манастир обединява “Затрупаната” църква, Кръщалнята, Съборената църква, Господев дол и църквата “Св. Богородица”. През ранните векове на османско владичество продължава да съществува, но постепенно запада. През XVIII в. остава само като обект на поклонение.

Ивановският скален манастир е включен в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Аладжа манастир

Аладжа манастир

Аладжа манастир е създаден през XII – XIII в. Той е български средновековен скален манастир. Намира се на 17 км от Варна. На турски език думата “аладжа” означава пъстър,шарен.

Аладжа манастир има манастирски храм, параклис, църква за упокойни молитви, кухня и трапезария, монашески килии, гробници и стопански помещения. Те са разположени на две нива във висока варовикова скала. Манастирът е в красива гориста местност.

След падането на България под османско владичество през XIV в. манастирът, подобно на много други манастири, е бил изоставен. Въпреки това местните християни са го посещавали по време на робството, а през XVIII в. окончателно е изоставен.

През 1912 г. е обявен за народна старина, а по-късно, през 1957 г., е обявен за паметник на културата от национално значение.

Дряновски манастир

Дряновски манастир

Дряновският манастир “Свети Архангел Михаил” е действащ мъжки манастир. Разположен е в Северна България, на 5 км от град Дряново.

Местността на Дряновският манастир има древна история. Още през праисторическите епохи, хора обитават пещерите на масива Боруна и кухините в скалния венец Поличките.

Средновековната обител “Св. Архангел Михаил” датира от времето на цар Калоян (1197-1207). През вековете Дряновският манастир е средище на българската култура и просвета.

През 1845г.започва възстановяването на манастира. В него е създаден революционен комитет и често тук са намирали убежище Васил Левски, Отец Матей Преображенски и др. Дряновският манастир е имал голям принос в Априлското въстание.В него са съхранявани храни и оръжие. Тук поп Харитон с четата си 9 дни е водил битка с турците по време на Априлското въстание. При разгрома на четата му манастирът е бил разрушен и опожарен. След Освобождението започва възстановяването на манастира, но дупките от куршумите са оставени съзнателно, за да напомнят за миналото и българското страдание.

Днес Дряновският манастир е национален исторически паметник и предпочитан туристически обект.

Крепости

Баба Вида

Баба Вида

Крепостта Баба Вида или наричана още Бабини Видини кули се намира в град Видин. Тя е единствената изцяло запазена крепост в България. Служела е за защита както на град Видин, така и на владетелите му почти през цялото Средновековие.

Разположена е на големия завой на река Дунав при Видин. Строежът е започнал през X в. на място, където е имало римски наблюдателен пункт. Крепостта е построена върху съществуващи основи на римската крепост Бонония. Първите строителни дейности са от края на Първото българско царство. Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България почти през целия период на Второто българско царство. По време на управлението на Иван Срацимир е направено най-голямото разширение на крепостта. Тогава са построени значителен брой вътрешни стени и кули.

Днес Баба Вида е крепост-музей. Крепостта е отворена за туристически посещения, а при възстановяването й е запазена обстановката във вид, близък до естественото й състояние. Тя е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Асенова крепост

Асеновата крепост

Асеновата крепост се намира в Родопите, в дела Чернатица на 2 км. от Асеновград. Разположена е на рида Могилата върху усамотена скала.

Крепостта датира още от времето на траките, а през 9-ти век е преустроена от Византия, за да охранява Беломорския проход и да осигури Византийската граница. Тя се състои от две части – външно укрепление и вътрешна крепост. Външната стена е дебела 2,9 м. и височината и е до 3 м. Най-добре се е запазила черквата “Св. Богородица Петричка” – строена през XII век. Писмените сведения за крепостта датират от XI век. От тях се вижда, че Асеновата крепост е била с армия и администрация. Крепостта е наречена на цар Иван Асен II, който е направил много поправки по нея през 1231 г. Тя съществува до 1410 г. когато е разрушена от османските войски.

Обявена е за национален паметник на културата и е един от 100-те национални туристически обекта. Отворена е целогодишно за посещения.

Белоградчишка крепост

Белоградчишка крепост

Белоградчишката крепост се намира до гр. Белоградчик. Крепостта е най-голямата културна забележителност за града. Тя е една от най-запазените крепости в България и е обявена за паметник на културата от национално значение.

Построена е от римляните, като са използвани естествените скални форми, намиращи се тук. Крепостни стени са били построени само от югоизток и северозапад. Останалата част от крепостния двор е оградена от естествени скали с височина над 70 м. В началото крепостта е имала наблюдателни функции, а не отбранителни. По времето на цар Иван Срацимир тя е разширена и става едно от най-важните укрепления в региона след Видинската крепост. При падането на България под османско владичество през 1396 г. Белоградчишката крепост е превзета от турците.

Най-съществени изменения в структурата на крепостта са направени в началото на XIX в. Добавени са и типично европейски елементи. Разположена е на площ от 10210 кв. м. Стените са с дебелина над 2 м. в основата, a на височина достигат 12 м. Тя е един от 100-те национални туристически обекта.

Крепост с.Мезек

Крепост до с. Мезек

Средновековната крепост до с. Мезек се намира в Южна България в подножието на Източните Родопи. Тя е една от най-добре запазените средновековни крепости в България.

Построяването на крепостта датира от края на XI в. – началото на XII в., по времето на византийския император Алексей I Комнин. Заема площ от 6,5 дка. Дебелината на крепостните стени е от 1,90 м. до 2,5 м. Построена е под формата на неправилен четириъгълник. Входът на крепостта е от западната стена и е защитен от една кула, а за цялата крепост кулите са 9. Те са били разделени на етажи с гредоред, като етажите са били свързани с дървени стълби и са отворени и отвътре, и отвън, така че ако противникът проникне вътре в крепостта, също да бъде обстрелван.

Крепостта е била много добре запазена до 1900 г., когато от нея са взети камъни за строеж на турски казарми в Свиленград.

Крепостта до с. Мезек е обявена за археологически паметник на културата от национално значение през 1968 г.

Крепост Маркели

Крепост Маркели

Маркели е средновековна византийска крепост, намираща се на 7,5 км от гр. Карнобат. Крепостта се намира в западния край на възвишението Хисар, в Източна Стара планина.

Възниква през късната античност и първоначално е имала само крепостна стена, а през Средновековието са изградени и мощни земни отбранителни валове. Общата площ на крепостта, оградена с отбранителни валове, е 460 дка, а частта, оградена с крепостна стена, е 14,6 дка. Крепостта има и естествена защитна преграда от река Мочурлица, която се явява и неин водоизточник, и скалните откоси в северозападната част.

През 811 г. император Никифор използва Маркели за изходна точка за похода си в България, при който е разбит и губи живота си от хан Крум.

През 1089 г. Алексей I Комнин използва крепостта за база при нападенията си срещу печенегите и куманите. Предполага се, че Маркели е разрушена през 1090 г. при куманското нападение над Византийската империя.

Крепостта в Ловеч

Ловешка средновековна крепост

Ловешката средновековна крепост се намира в южната част на гр. Ловеч. Разположена е на хълма “Хисаря“.

Тя датира още от времето на Римската империя. През 1187 г. тук е подписан мирният договор между България и Византия, с който е дадено началото на Втората българска държава. В началото на XIV в. е била резиденция на цар Иван Александър.

Ловешката крепост е една от последните превзети крепости от Османската империя – 1446 г. Тогава тя е понесла много разрушения.

Днес крепостта е реставрирана и заедно с Моста на Кольо Фичето са едни от забележителностите на днешния гр. Ловеч. В западната част на крепостта е издигнат огромен метален кръст, който се вижда от всички точки на града. От самата крепост гледката е уникално красива – обхваща целя град, а зад нея се вижда река Осъм и останките от римски път.

От края на 2005 г. крепостта е електрифицирана и нощно време е осветена, което придава допълнителна красота на Ловешката средновековна крепост.

Состра

Состра

Крепостта Состра се намира до село Ломец на 16 км от гр. Троян. Тя е древна Римска крепост до която е минавал римският път от Данубиос (р. Дунав) до Филипополис (гр. Пловдив).

Изграждането на крепостта започва през 147 г. по времето на император Антонин Пий. По предназначение е била военен лагер. През 249 г. крепостта е опустошена от готите. Пет години по-късно е започнало изграждането на нова крепостна стена – Източна стена, което продължава 30 години. На височина стената е била 10 м, а останки от нея са запазени и до днес. През 378 г. Состра отново е разрушена от готите. Скоро след това тук е издигната християнска базилика. В началото на V в., със заселването на цивилно население, крепостта престава да служи за военно укрепление. В края на V в. с разрушаването й от хуните Состра прекратява своето съществуване.

През периода 2002 – 2010 г. започва проучването и възстановяването на крепостта от Националния исторически музей под ръководството на гл. ас. д-р Иван Христов.

Крепост Калиакра

Калиакра

Калиакра е нос намиращ се на българското северно черноморско крайбрежие. Той е на 12 км от Каварна между селата Българево и Свети Никола. Носът е вдаден 2 км навътре в морето и прилича на полуостров. Брегът е стръмен с отвесни скали спускащи се 70 м надолу до морето.

Тук е била столицата на цар Лизимах, управител на Тракия. През елинистичната епоха е построена втора крепостна стена, след което се дострояват и кръгли кули. През втората половина на IV в. е изградено трето укрепление с 10 метрови стени с дебелина 2,9 м. Тук са открити останки от антични некрополи. Легендата за този нос е за 40те български девойки, които си завързват косите една за друга и се хвърлят в морето, за да не попаднат в ръцете на османците. Едната от тях се е казвала Калиакра, на която е кръстен и носът.

Калиакра е защитена територия и е обявена за природен резерват през 1941 г. В територията на резервата се включва и защитена морска акватория. Тук могат да се видят делфини, тюлен – монах, скален кос, папуняк, черногърбо каменарче и др. редки видове. По тези места, по време на прелет, спират за почивка и хранене повече от 150 вида птици.

Траянови врата

Крепост Траянови врата

Крепостта Траянови врата е наречена на името на император Траян, с когото се свързва съществувалата крепост. Намира се близо до гр. Костенец.

Първите писемнни сведения за нея са от 3 в. Крепостта е известна още с името Щипон. Крепостта е изградена до проход наричен през средните векове “царски проход”, а по-късно “Български проход”. През 986 г. византийския император Василии II предприема поход срещу България, но на 17 август е пресрещнат от българската войска начело с бъдещия цар Самуил при прохода Траянови врата където византийците са били напълно разбити.

На съседния хълм до крепостта е прокопан тунелът “Траянови врата”, който е част от автомагистрала “Тракия.”

Скални образувания

Белоградчишки скали

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са фантастични скални образувания, намиращи се близо до гр. Белоградчик в Западния Предбалкан. На височина достигат до 200 м и образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км.

В скалния комплекс се разграничават три основни групи. На изток е Фалковската група. Тя се състои от Момина скала, формата на която наподобява огромна глава на момиче. Тук са Пчелен камък – убежище на диви пчели, Орлов камък – обитаван от скални орли и Боров камък – скала с отвесни червени стени и на върха обрасла с вековни борове. Централната група се намира над Белоградчик. Тук са Мислен камък, Конникът, Мадоната, Монасите, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава и Кукувицата от която при силен вятър се чуват звуци наподобяващи вика на кукувица. На запад е Збеговската група. Тя включва Близнаците, Магаза която е съставена от падини, пещери, пропасти, мостове, гъби, кули и други фигури. Последната скулптура в скалния комплекс е Борич, разположен на ръба на дълбока пропаст.

Белоградчишките скали са обявени са природна забележителност през 1949 г. Те са в списъка на 100-те национални туристически обекта на България.

Мелнишки пирамиди

Мелнишки пирамиди

Мелнишките пирамиди са скални образувания, намиращи се в югозападното подножие на Пирин, в околностите на Мелник. Те са световно известни и са едни от най-посещаваните забележителности в България. Освен самите пирамиди могат да се видят и много други скални образувания – скални гъби, игли, конуси, кораби, островърхи куполи и други интересни фигури.

Най-внушителни са четирите пирамиди край село Кърланово. На височина достигат до 100 м, склоновете им са пясъчни и на места напълно отвесни. На върхoвете им има широколистни растения и гори. Чудната гъба край Мелник като с огромен чадър е запазила лежащата под нея скала от разрушаване.

Мелнишките пирамиди са в процес на изграждане и формиране и непрекъснато променят своя облик. Обявени са за природна забележителност през 1960 г.

Стобски пирамиди

Стобски пирамиди

Стобските пирамиди са едни от уникалните скални творения на природата в България. Намират се над село Стоб в западния дял на Рила планина. На височина най-високите достигат до 12 м а средната височина е 7-10 м. По форма са разнообразни, като повечето са конусовидни с каменна шапка на върха наподобяващи на гъби. Основите им са широки и се сливат помежду си. Пирамидите разположени на северния склон са по-добре изразени, тъй като са по-малко. На южния склон са повече. Тук те са по-нагъсто и са по-големи. Цветът им е от жълто до кафяво. Образували са се под въздействието на топящи се ледници от високите части на Рила планина, ерозията и изветрянето.

Поройните дъждове, топлината, студът и вятърът продължават и до днес своята работа – едни пирамиди изчезват, други се появяват. Стобските пирамиди са обявени за природна забележителност през 1964 г. Със своята красота и величие те привличат много посетители от цял свят.

Чудните мостове

Чудните мостове

Чудните мостове са известни и с името Скалните мостове. Те са скален феномен, находящ се в Западните Родопи на 1450 м надморска височина под връх Голям Персенк.

Образували са се от ерозионната дейност на пълноводна река, която през пукнатини е образувала водна пещера, чийто таван след време на места изтънява и се срутва. Така са се появили Големият и Малкият мраморен мост. Големият на ширина е 15 м, а дължината му е почти 100 м. В най-високата си точка на височина достига 45 м, а ширината му е 40 м. Малкият мост е дълъг 60 м с височина на арката 30 м. Той се намира на около 200 м от Големия мост по течението на река Еркюпия. След него има и съвсем малък трети мост, които е понорна пещера, в която влиза реката. Около Чудните мостове местността е обрасла с вековни иглолистни гори.

И двата моста са обезопасени и пригодени за туристически посещения. Може да се мине под тях и върху тях. В околността има множество пещери, но много малко от тях са пригодени за посещения. Чудните мостове са един от 100-те национални туристически обекта на България.

Лакатнишки скали

Лакатнишки скали

Лакатнишките скали се намират в Стара планина на левия склон на Искърския пролом – община Своге. Името на скалите идва от завоя, които прави река Искър на това място – форма на сгънат лакът. Скалите са почти вертикални, изградени от червени пясъчници и варовици. На височина на места достигат до 250 м. Вследствие на външните фактори на Лакатнишките скали са се образували различни фигури като пирамиди, кули, зъбери и др. Районът е карстов и там се намират голям брой карстови пещери. Най-известни от тях са Темната дупка, Свинска дупка, Аржишка дупка и др.

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през 1966 г. След 1989 г. са обявени за защитена местност и са включени в Природен парк Врачански Балкан.

Триградско ждрело

Триградско ждрело

Триградското ждрело е красив пролом, намиращ се на 1,5 км от село Триград. Трето е по дължина след Буйновското и Трънското ждрело. Дължината му е 7 км, като същинското ждрело е 2-3 км. То представлява отвесни варовикови стени в основата на които минава река Триградска. Западната стена на ждрелото е с височина 180 м, а източната достига до 300 – 350 м. В началото на ждрелото разстоянието между двете стени е около 300 м, като по нататък в по-северните части намалява и достига до 100 м.

Тук се намират пещерите Дяволското гърло и Харалийската пещера. Триградското ждрело е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Вратца

Вратцата

Вратцата е проход находящ се в Природен парк Врачански Балкан. Средновековното му име е Вратица. Наричан е така заради крепостта Вратица от X -XII в., останки от която са се запазили и до днес. Вратцата се простира на площ от 2 хектара. Проходът е ждрело на река Лева. Скалите на прохода са едни от най-високите на Балканите. Югоизточните стени са с височина 110 м, а северозападните са още по-високи – достигат до 400 м. През него минава пътят за село Згориград, хижа Пършевица и пещерата Леденика.

Намира се много близо до град Враца и е символ на града. Проходът е обявен за природна забележителност през 1964 г.

Трънско ждрело

Трънско ждрело

Трънското ждрело се намира на 3,5 км на север от град Трън, близо до с. Ломница и е пролом на река Ерма.

Скалите на ждрелото на височина достигат над 100 м. Река Ерма е прорязала варовиковите скали и в основата на ждрелото разстоянието между стръмните брегове е 3-4 м. При преминаването си през ждрелото реката е образувала водовъртежи и бързеи и един петметров водопад.

Има изграден мост по които може да се премине безопасно и да се разгледа този природен феномен. Трънското ждрело е един от 100-те национални туристически обекта на България.

Каменната сватба

Каменна сватба

Уникалният феномен Каменна сватба се намира до с. Зимзелен на 3 км от Кърджали. Тази скална група е част от Кърджалийските пирамиди. Фигурите на височина достигат 10 м и наподобяват хора, животни и др. Каменната сватба е разположена на площ от 50 дка.

Формирането е започнало още преди около 40 млн. години, когато Източните Родопи са били дъно на плитко море с непрекъсната вулканична дейност. След отдръпването на водата от вулканичната пепел и скални късове са се образували красиви скали. Под въздействието на вятъра, слънцето и дъжда са се оформили тези красиви и загадъчни фигури. На цвят фигурите не са едноцветни, което се дължи на наличието на метални оксиди.

Легендата за тази Каменна сватба разказва за обичаите в древността – всеки който зърнел лицето на булката се вкаменявал. При една сватба духнал вятър, който отвял воала на булката и всички сватбари се вкаменили.

Скалният феномен е обявен за природна забележителност и защитен обект през 1974 г.

Открития

Кисело мляко

Киселото мляко

Киселото мляко се получава от прясно мляко, чрез ферментация. Микроорганизмът който предизвиква тази ферментация се нарича lactobacillus bulgaricum. Именно той е открит за пръв път е описан от д-р Стамен Григоров – българин.

Той е роден в с. Студен извор, Трънско през 1878 г. По професия е български микробиолог и лекар.

През 1905 г. д-р Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българското кисело мляко. Първоначално той описва мечнокиселата пръчица като “Бацил А”. По-късно е наречена lactobacillus bulgaricum.

Днес официалното име на млечнокиселия микроорганизъм е “Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905”.

Има много теории за произхода на киселото мляко – турците, гърците, иранците и други казват че е тяхно, но траките са първите които са хапвали кисело мляко. И най-важното е, че българин е открил млечнокиселата бактерия.

Компютър

Компютърът

В днешно време компютрите не само са неделима част от нашия живот, но и необходимост.

Първата автоматична елетронноизчислителна машина е изобретена през 1939 г., от Джон Атанасов – българин.

Джон-Винсент Атанасов е роден на 4.10.1903 г. близо до Хамилтън – Ню Йорк. Майка му Айва Луцена Парди е учителка по математика, а баща му Иван Атанасов е български емигрант от с. Бояджик, Ямболско. Още от малък има интерес към математическите принципи на операциите, към бройните системи и най-вече към двоичната бройна система. През 1926 г. защитава магистърска степен по математика. Работи и прекарва часове с калкулатора на Монро. Има огромно желание да направи по-добра машина за пресмятания. През март 1939 г. Джон Атанасов, заедно с помощника си Клифърд Бери започват работа по създаването и усъвършенстването на ABC – “Atanasoff – Berry – Computer”.

Джон Атанасов посещава България два пъти – през 1970 г. когато е награден с орден “Кирил и Методий” – първа степен и през юни 1985 г. – когато е приключил историческия спор и той вече е признат от съда за изобретател на първия компютър. Тогава е награден с орден “Народна Република България” – първа степен.

От 1988 г. името на Атанасов носи и първия астероид, открит и изследван от българи в Националната астрономическа обсерватория “Рожен”.

Най-далечната планета.

Най-далечната планета

През 2003 г. българският астроном проф. Димитър Съселов открива най-отдалечената от нас планета OGLE – TR – 56b. Тя се намира в съзвездието Стрелец и е на 5000 светлинни години от Слънцето.

Димитър Съселов е роден в София, син е на арх. Димитър Съселов. Следва във Физическия факултет на Софийския университет. През 1980 г. още като студент публикува свое изследване по астрономия в международно научно издание, след което е поканен за специализация в Торонто. През 1998 г. е поканен за професор в Харвард. Там между 1999 г. и 2003 г. е главен лектор в Департамента по астрономия.

Чрез разработения от него “транзитен метод за търсене” през 2003 г. открива най-отдалечената от нас планета. Екипът на проф. Съселов чрез телескопа „Кеплер“ на базата на “транзитния метод” открива стотици планети подобни на Земята. Той твърди, че в нашата галактика има над 100 милиона планети сравними по размер със Земята. Според проф. Съселов науката ще измени до неузнаваемост мирогледа на човечеството в близките години.

Понастоящем проф. Димитър Съселов е директор на Харвард-Смитсониън център по астрофизика.

Нивалин

Нивалин

Нивалинът е лекарствен препарат, който се извлича от кокиче. Намира широко приложение в неврологията при лечението на полиомиелита. Също така препарата се прилага и в анестезиологията, в хирургията, в психиатрията – при лечение на олигофрения, във физиотерапията – за лечение на ангионеврози, неврити и др.

Нивалинът е открит през 1959 г. от проф. Димитър Пасков. Той е роден на 18.10.1914 г. в Горно Броди, днес Гърция. След специализацията си в Русия, през 1959 г. защитава докторат, а през 1961 г. става професор. Ръководи катедрата по фармакология при Висшия медицински институт в София.

През 1959 г. съвсем случайно открива подобрения в състоянието на болно от детски паралич момиче, което е пило от водата в която се седяли кокичета, оставени от родителите.

Димитър Пасков извлича алкалоид от листата и цветовете на блатното кокиче, който е наречен галантамин. Изолирана в чист вид тази съставка е наречена Нивалин.

Името на проф. Димитър Пасков е свързано с 20 изобретения и лекарствени форми. През 1961 г. получава Международната награда за наука “Еньо”.

Ксерокс

Фотокопирната техника

Създаването на фотокопирната техника става възможно, благодарение на откритието за фотоелектрентното състояние на веществата, направено от Георги Наджаков през 1937 г.

Георги Стефанов Наджаков е роден в гр. Дупница на 07.01.1897 г. През 1920 г.завършва физика и математика в Физико-математическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. През 1921 г. е назначен като асистент по експериментална физика към същия факултет, а през 1937 г. оглавява катедрата по опитна физика.

От 1925 г. до 1926 г. е на специализация във Франция при Пол Ланжвен и Мария Склодовска-Кюри. Тук започва своите изследвания на фотоелектричните процеси, въз основа на които през 1937 г. прави първото си голямо откритие. Той създава ново стабилно състояние на веществата – при едновременно действие на електрично поле и светлина върху диелектрици и полупроводници, в образеца възниква постоянна поляризация, която на тъмно се запазва, а при осветяване се разрушава с протичането на деполяризационен ток. Веществата при които е възможно това явление Наджаков нарича фотоелектрети.

Наджаков има приноси и в развитието на лазерните технологии, както и за производството на чисти силициеви кристали.

Публикувал е над 60 научни труда в областта на физиката. През 1967 г. му е присъден медал на мира “Фредерик Жолио-Кюри”.

Електронен часовник

Електронен часовник

Най-новият начин за показване на времето – електронният часовник е изобретен от българин. Неговото име е Петър Петров.

Петър Димитров Петров е роден на 21.10.1919 г. в с. Брестовица. През 1944 г. заминава за Германия, за да следва инженерство в Мюнхенския университет. Дипломира се в Дармщатския и Щутгартския университети с магистърска степен по електро-механично и гражданско инженерство. През 1951 г. заминава за Торонто и участва в проекти за изграждането на американски военно-въздушни бази. През 1956 г. заминава за Индокитай за строежи на мостове и електроцентрали. По късно на собственоръчно проектиран катамаран отплава за Мелбърн, Флорида.

През 1963 г. е извикан от Вернер фон Браун в Хънтвил за участие в проекта на нова ракета към Сатурн, за програмата Аполо.

През 1968 г. основава Кеър Електрикс и като използва познанията си през 1969 г. създава прототипа на първия дигитален ръчен часовник в света, наречен “Пулсар”. Моделът по това време се продавал за 2100 щатски долара. На изложение в Смитсоновския институт все още се намира едит от първите модели електронен ръчен часовник.

Първият транспортен пътнически самолет

Първият транспортен пътнически самолет

Главният конструктор на първия в света транспортен пътнически самолет “Douglas DC-3” е българин. Неговото име е Асен Йорданов.

Асен Йорданов е български и американски авиатор, инженер и изобретател със световна известност. Роден е през 1896 г. в гр. София. Баща му Христо Йорданов е инженер и химик. Още от малък започва да прави хвърчила, а по-късно е изпратен от баща си да учи в Гренобъл, но той се записва в училището за пилоти на френския летец-конструктор Луи Блерио. На 16 г. се завръща в България и постъпва в аеропланното отделение край Свиленград. Там през лятото на 1915 г. завършва конструирането на първия български самолет “Експрес”, който е признат за изобретение, а Асен Йорданов – за изобретател.

След Първата световна война, Ньойският договор забранява България да има авиация и през 1921 г. Асен Йорданов заминава за САЩ. Първоначално върши каквато и да е работа и изучава английски. По-късно става чертожник в конструкторското бюро на Къртис. Учи и завършва аероинженерство, химия, физика и радиоинженерство. След завършването си е назначен за главен конструктор на концерна Къртис. Член е на конструкторските екипи и така се стига до създаването на транспортния самолет “Douglas DC-3”, а по-късно и “Боинг Б-17”, “Локхийд Р38 Лайтинг”, “Къртис – Хоук 81”, както и бомбардировачите “Б-24” и “Б-29”.

По-късно открива авиационно училище. То се превръща в най-авторитетната школа за пилоти за гражданската авиация на САЩ.

Въздушна възлгавница

Въздушна възглавница

В днешно време, в напрегнатият ни и забързан живот катастрофите са все по-често явление. Една от допълнителните екстри които ни предпазват при катастрофи е въздушната възглавница изобретена от Асен Йорданов – българин.

След Втората световна война Йорданов престава да работи в сферата на авиацията и се насочва към нови области. През 1950 г. започва работа по сигурността при автомобилите. Работейки в тази област, той се явява и един от създателите на въздушната възглавница.

Телефонен секретар

Телефонен секретар

Прадядото на телефонния секретар е изобретение създадено от Асен Йорданов – българин.

Телефонният апарат Джордафон, изобретен от Асен Йорданов, е имал секретар и е давал възможност за конферентна връзка. Така в един разговор е можело едновременно да разговарят помежду си няколко души.

Още приживе неговите открития и заслуги са признати. Името му е вписано в “Книгата за почетни граждани на Ню Йорк”, а портретът му е изложен в “Залата на славните” в Нюйоркското летище “Ла Гуардия”. Негови лични вещи и архиви са изложени в музея “Air space museum”.

Модул Орел

Двигателите на модула Орел

Много малко хора знаят, че двигателите на лунния модул Орел са разработка на българина Иван (Джон) Ночев.

Иван Стефанов Ночев е роден през 1916 г. в гр. Карлово. Завършва механо-техническото училище в родния си град. През 1942 г. заминава за Германия, където е приет в Берлинската политехника. Заради Втората световна война напуска Германия и продължава да учи в Прага. През 1951 г. Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 г. се установява в САЩ. Там работи за Джеренал Дайнамикс Корпорейшън. През 1962 г. създава своя собствена фирма за аерокосмически изследвания.

На 16.07.1969 г. от космодрума Кенеди стартира амерканския космически кораб Аполо 11, с астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин. На 20.07.1969 г. Армстронг успешно се приземява на Луната с лунния модул Орел, за да направи първите човешки стъпки там.

Изобретените от Иван Ночев двигатели осигуряват успешното кацане, а след това и успешното скачане на модула Орел с кораба Аполо 11.

След 1989 г. Ночев желае да се върне в България, но внезапно влошаване на здравословното му състояние го спира и той умира през 1991 г. в Калифорния

Шестият сърдечен тон

Шестият сърдечен тон

Шестият сърдечен тон е първото голямо откритие на българската медицина на XX в. Негов откривател е проф. д-р Иван Митев – българин.

Иван Митев е български педиатър – кардиоревматолог. Роден е на 04.10.1924 г. в с. Крушовица, област Враца. Завършва медицина в СУ “Св. Климент Охридски” през 1950 г. През 1960 г. става научен сътрудник в научния институт по педиатрия. През 1972 г. става старшии научен сътрудник и тогава при преглед на пациент долавя допълнителен тон на сърцето. Откритието му е признато през 1980 г. и в негова чест е издадена единствената по рода си марка в света “VI тон”. Шестият сърдечен тон е наречен още “тон на Митев”. От 1980 г. е директор на Клиниката по сърдечно – съдови заболявания, а след 5 години – директор на Института, а също така и главен специалист по педиатрия в България до пенсионирането му през 1989 г.

Матрицата

Матрицата

Един от създателите на супер ефектите на филма „Матрицата” е Георги Боршуков – българин. Той е автор на уникалните спец ефекти в “Матрицата”, “Матрицата: Презареждане”, “Матрицата: Революции”.

Още в първата част на филма “Матрицата” Киану Рийвс полетява благодарение на Георги Боршуков. Сцената в която Нео и агент Смит въртейки се във въздуха стрелят един срещу друг е негово дело.

Георги Боршуков заминава за САЩ през 1992 г. Специализира компютърна графика и през 1999 г. е награден с най-високото киноотличие – статуетката Оскар. Наградата е за филма “В какво се превръщат мечтите” по който е работил българинът.

През 2001 г. Георги Боршуков получава специален сертификат за техническо постижение за разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата, чрез реконструирани с компютърна графика дакери.

 

Постижения

Стефка Костадинова

Скок на височина

Световният рекорд на скок на височина е на българската лекоатлетка Стефка Костадинова. На 30.08.1987 г. на Световното първенство по лека атлетика в Рим, Италия, Костадинова скача 209 см. и поставя световен рекорд, който до момента не е подобрен.

Стефка Костадинова е родена през 1965 г. в Пловдив. Завършва спортното училище в града, а кариерата й отначало започва с гимнастика и плуване. Отличията и успехите й са 7 златни медала от световни първенства, както и европейски шампионат в зала и на открито. През 1996 г. става олимпийски шампион в Атланта, а през 1988 г. печели сребърен медал на игрите в Сеул. Състезателната й кариера прикючва през 1997 г.

От 2002 г. е заместник-председател на държавната агенция за младежта и спорта, а от ноември 2005 г. е председател на Българския олимпийски комитет.

Йорданка Донкова

Световен рекорд на 100 метра

Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия – 12,21 секунди принадлежи на Йорданка Донкова – българска състезателка по лека атлетика. Рекордът е поставен през 1988 г. и до момента 2012 г. все още не е подобрен.

През 1986 г. Донкова поставя 4 пъти световен рекорд – 13.07.1986 в София – 12,36 секунди ; 17.07.1986 в Кьолн 12,34 секунди и 12,29 секунди ; 07.09.1986 г. в Любляна – 12,26 секунди. Има два олимпийски медала и 9 от европейски първенства. Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка която е победителка в крайното генерално класиране от веригата “Мобил Гран при”

Олимпийският рекорд на Йорданка Донкова поставен на игрите в Сеул е 12,38 сек.

Мария Гигова

Художствена гимнастика

Първата голяма звезда на България в художествената гимнастика е Мария Гигова. Изпълняваните от нея съчетания са с много голяма трудност и оригиналност. Мария Гигова е трикратен световен шампион по художествена гимнастика за 1969 г., 1971 г. и 1973 г. От 1978 г. до днес е член на техническия комитет по худ. гимнастика на ФИГ

Тя е председател на Българската Федерация по Художествена Гимнастика в периода 1982 г. до 1989 г. и от 1999 г. до днес.

Мария Петрова е българска състезателка по художествена гимнастика. Тя е трикратна абсолютна световна шампионка. От първенствата в Аликанте през 1993 г., Париж 1994 г. и Виена 1995 г. Нейна треньорка е Нешка Робева.

Два пъти е абсолютна европейска шампионка в Щутгарт през 1992 г. и Солун през 1994 г.

Дан Колов

Дан Колов

Дан Колов е български борец и кечист. Той е най-великият борец и една от легендите в бойните изкуства.

Роден е на 27.12.1892 г. в с. Сенник община Севлиево. На 17 години заминава за САЩ, където започва кариерата си на борец. За цялата си кариера е изиграл над 1500 срещи, като от тях губи само няколко. На големия турнир в Париж извоюва титлата “европейски шампион” и “диамантен пояс”. Наричат го “Кинг Конг”, “Крал на кеча” или “Балканският лъв”.

След 30 години в чужбина, той се завръща в България, където е посрещнат като герой. За тези години, той постоянно получава предложения да си смени гражданството с американско, но до последно той си остава българин, горд със своята родина.

Със състояние на милионер, той е помогнал на много българи, както в България, така и в чужбина. Първият самолет на българските пощи е купен от него. Създава и школи по борба, където тренира млади хора.

Станка Златева

Станка Златева

Станка Златева е българска състезателка по борба. Родена е на 1 март 1983 г. и се занимава с борба от 1997 г. Завършва Спортното училище в Ямбол. Тя е първата българка участвала на олимпийски игри в женската борба в Атина – 2004 г. където заема дванадесето място. През 2006 г. става световен шампион в категория 72 кг. в Гуанджоу, Китай. През 2007 г. в Баку отново дублира титлата си. В Токио 2008 г. печели трета световна титла. За четвърти път печели златен медал в Москва 2010 г., а с победата си в Истанбул 2011 г. става петкратен световен шампион.

Има и пет златни медала от Европейските първенства – Москва 2006 г., София 2007 г., Тамперс 2008 г., Вилнюс 2009 г. и Баку 2010 г.

Обявена е за спортист № 1 на Балканите за 2010 г., също така за състезателка № 1 в света по борба за 2006 г., 2007 г. и 2010 г.

Йордан Йовчев

Йордан Йовчев

Йордан Йовчев е най-успелият в кариерата си български гимнастик. Роден е на 24.02.1973 г. в гр. Пловдив. Завършва Спортното училище в града си.

Два пъти в своята кариера е Световен шампион на земя и халки в Гент 2001 г. и Анахайм 2003 г., а през 2002 г. в Дебрецен е двоен Световен вицешампион. Има и четири олимпийски медала – един сребърен и три бронзови.

Йордан Йовчев е обявен за спортист № 1 на България за 2001 и 2003 г. Йовчев става първия български гимнастик, класирал се на шест олимпиади.

Христо Стоичков

Христо Стоичков

Христо Стоичков е български футболист и треньор. Известен е още като камата. Той е един от най-успелите български футболисти. Носител е на най-престижните награди във футбола.

Роден е на 08.02.1966 г. в Пловдив. Първоначално започва тренировки в школата на Марица (Пловдив), а по-късно играе за УМС и Хеброс, след което е привлечен в столичния ЦСКА. През сезон 1989/90 печели приза “Златната обувка” за голмайстор на Европа с 38 гола в първенствата.

Христо Стоичков е носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, а също така е избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994 г. Тогава България е на IV място. Същата година е носител и на Златната топка.

От 1990 до 1995 г. е играч на Барселона след това през 1995 г. до 1996 г. е играч на Парма и от 1996 до 1998 г. се завръщата отново в Барселона. Играл е и в Ал насър – 1998 г., в Катива Рейсол – 1998-1999 г., Чикаго Файър – 2000-2002 г. и Ди Си Юнайтед – 2003 г.

От 2004 г. до 2007 г. е треньор на България, 2007 г. – на Селта Виго, 2009 – 2010 г. – на Селта Виго, а от 2012 е треньор на Литекс (Ловеч). Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания.

Петър Стойчев

Плуване

Най-известният и успял български плувец е Петър Стойчев. Той е роден на 24.08.1976 г. в гр. Момчилград. Състезава се за СК “Левски”. Негов треньор от 1998 г. е Красимир Туманов.

На 24.08.2007 г. Петър Стойчев поставя нов световен рекорд за преплуване на протока Ла Манш. Той е първият преплувал протока под 7 часа – 6:57:50 часа.

На 23.07.2011 г. Стойчев става световен шампион в плуването на 25 км. в открити води на Световното първенство по плувни спортове в Шанхай.

Петър Стойчев е носител на световната купа по плувен маратон 11 поредни години – 2001, 2002, 2003, 2004, 2005, 2006, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011 г. Той е първият и единствен българин поканен и приет в Международната зала на плувната слава (САЩ). Избран е за най-добър плувец в света в най-мащабното гласуване на сайта на Световната асоциация по плуване в открити води за 2009 г.

Страницата с побраните материали и снимков материал е заслуга на г-н Иво Тодоров; Източник, България 681 – http://bulgaria681.net/

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s